* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
няма кой да го научи
да копай Ненчо, да оре,
да оре ниви бащини,
да копай лозя майчини.
Сам си се Ненчо научи
да оре ниви бащини,
да копай лозя майчини,
да сее бяла пшеница.
Расна Ненчо, порасна,
стана на дванайсе години,
отиди Ненчо на пазар,
продаде руси биволи,
купи си пушка бойлия
и остра сабя френгия.
Порасна Ненчо, порадна,
стана на осемнайсет години,
отиде Ненчо хайдутин
на Стара Рила планина,
на хайдушката равнина,
на хайдутите главатар,
а на им парите хазнатар.
Не пуска птичка да хвръкне,
ни делник човек да мине.
Бре, де го зачу пашата,
пашата дума гавази:
- Кой ще се ная наемне
Ненча хайдутин да хване,
при мене да го доведе?
Никой се ная не нае,
най ми се нае, наемна
Ненчова сестра Тодорка.
отиде на връх на планина
и се изясно провикна:
- Ненчо ле, братко Ненчо ле,
де си и накъде си,
тука, при мене да дойдеш,
снощи съм дете родила,
да дойдеш, да го кръщаваш
на твойто име, Ненчо ле!
Ненчо се чудом чудеше:
"Дали е, Боже, истина,
или е, Боже, измама?!"
Тодорка Ненчо пак дума:
- Ненчо ле, братко Ненчо ле,
не ме ли, братко, познаваш,
или не искаш да дойдеш?
Ненчо при Тодорка отиде,
че го в черква заведе,
всички си врати затвори,
гавази Ненча хванали
и го в затвора завели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014