* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Заварди Енчо горето,
горето и планинето,
не дава пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Ка се е чуло до царе,
царят ми хабер запрате,
кой ще се нае наемне,
млад Енчо да ми уловят.
Никой си нае не наемнал
млад Енчо да му улови.
Той тогава рекъл:
- Голям ще залог да вземе -
девет дюкяна с имане,
десети дюкян бял маргар!
Наела се е, наела
сестра му, кадън Тодорка,
тя рано рани в понеделник,
мъжко си дете задена,
па ми в гората отиде,
в гората на Стара планина,
на мермер камък отиде,
па ми се викна, привикна:
- Байне ле Енчо, байне ле,
де да си, байне, да дойдеш,
девет съм деца добила,
с едничко съм остала,
да дойдеш, да го кръстим
на твоето име, Енчо ле,
дано се дете задържи!
Зачу я Енчо, отиде.
И млад Енчо ми се досети,
той си Тодорке думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
ти мислиш, сестро,
да ме измамиш,
ази се, сестро, досетих,
иди си, сестро, у вази,
аз ще си, сестро, отида
на връх на Стара планина,
при моите верни другари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014