Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Илуш войвода бе много страшен
за турци и за черкези,
къде ги стигнеше - колеше,
където слезе - пали ги.
Заповед издаде пашата,
по села и по градове,
барабани ударили, телали завикали:
- Кой хване Илуш войвода,
ще си вземе половината царство!
Обрекла му се кумичка Еличка,
че ще го из гората изведе.
Мъжка е рожба добила,
заклала тлъста кокошка,
наляла бъклица с вино,
прясна си пита омеси
и я в торбичка сложила.
Бяла си премяна премени
и за гората тръгнала.
Три дни Еличка ходила,
из тая ти гора зелена,
из тая ти Стара планина,
та е Илуша дирила.
Намери го Еличка, намери
у една дълга падина,
на една трева зелена,
под една бука висока,
с чета верна, голяма,
със седемдесет юнаци.
Всички момци ядат, пият.
Като си Еличка видели,
всичките на крака станали,
всичките пушки вземали,
оная се издалеко поклони
и на Илуша тихом говори,
и му ръката целува:
- Да идем, кръстник, да идем,
че съм си рожба добила,
да идем да я покръстиш
на твое име- Калушко.
Тогава той й продума:
- Я стой, почакай, кумичке,
да не е нещо измама,
да ме ти мене измамиш,
че да ме турци пребият.
- Я тръгвай, кръстник, я тръгвай,
като ми дете покръстиш,
аз ще те в гора докарам.
Па е Илуша повела.
Три дни си назад ходили,
дорде са из гора излезли.
Поели поле широко,
край едно дърво високо,
там се малко запрели,
малко да си починат,
под това дърво високо,
у това поле широко.
Седели, какво седели,
седели те, лафували.
Тежка се потеря задала,
дека Илуша дирела.
Кога я Илуш съгледа,
той на Еличка продума:
- Я кажи, Еличке, я кажи,
езика ли да ти отрежа,
или ръцете, краката,
или очите да ти извадя?
Мене ще турци да хванат!
Еличка се Илуша замоли:
- Езика да ми отрежеш,
очите да ми оставиш.
Езика й Илуш отрязал,
ръцете досред, до лакти,
а пък крака до колене.
Тежка потеря дохожда,
Илуш отвсякъде огражда
и си го жив заловили,
на бъкъл го здраво вързали
и на пашата завели.

 


Михайлово, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014