* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Стоян Манолчо думаше:
- Чу ли, Манолчо, разбра ли,
ний си сестрица имаме,
дето е в Котел женена,
мъжка си рожба добила,
добила и го кръстила
на твойто име, Манолчо,
Манолчо, чутен войвода!
Че се Манолчо зарадва,
намисли Манол да иде,
детето да си навиди,
че си дисаги напълни
със ситни дребни рубета
и огърлици от маргар',
че се на коня покачи,
през нощ във Котел отиде.
Портите им заключени,
че си през порти прескочи
и на къщна врата послуша,
дали детето ще плаче.
Сестра му песен пееше
и си детето люлее:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да раснеш и да пораснеш,
като вуйчо си да станеш,
като вуйчо си - войвода.
Че се Манолчо зарадва,
на сестра си извика:
- Я излез, сестро, отвори,
аз ида, сестро, аз ида,
детето да си навидя,
подаръци да му донеса,
ситни ми дребни рубенца,
люлчица да му нанижеш.
Кога Манолчо люлееш,
рубенца да се раздрънкват,
Манолчо да си залъгват.
Милушка, булка хубава,
излязла й Милушка да види,
кой на врата говори:
- Бре, щу щеш тука, Манолчо,
свако ти ще те угади,
на турци ше те обади,
жив няма да те оставят!
Де го свако му угади,
че го на турци обади,
че си Манолчо хванали,
опак му ръце вързали
и му бесилка сковали
сред Котел, сред чаршията.
Манолчо дума на турци:
- Много ще да ви се моля,
я ми ръцете отвържете,
пък ми краката вържете,
да си с кавала посвиря,
посвиря и поразвеселя,
туй ще ми остане сетнина.
Че му ръцете отвързали,
пък му краката вързали,
че взел Манолчо кавала,
кавала свири, говори:
- Бате ле, братче Стояне,
дето си, бате, да дойдеш,
сабята да ми донесеш.
Брат му кавала зачува
и си от кавал разбира,
в турски се дрехи облече
и се на коня покачи,
че взема сабя френгия
и си във Котел отиде,
и отдалеко викаше:
- Всички се назад дръпнете
и го на мене оставете,
аз да му глава отрежа,
къс по къс да го нарежа,
че той ми й голям душманин!
Не му главата отряза,
най му въжата разряза,
и му сабята подаде,
и на Манолчо думаше:
- Манолчо, братче Манолчо,
ха да те видя, Манолчо!
Кат взе Манолчо сабята,
кат се надясно засука,
дор се наляво разсука,
всичките турци паднаха,
сам един турчин остана,
и той със една ръчица.
Турчин Манолчо думаше:
- Манолчо, чутен войвода,
много ще да ти се моля,
не ме, Манолчо, убивай,
че аз си имам булчица
със седем дребни дечица.
Че стана Манолчо, че стана,
че стана, свако си че хвана,
жив го със кремък дереше
и на сестра си думаше:
- Сестро ле, сестро Милушке,
кой ти е, сестро, по-свиден
от мене, сестро, и от свако?
Милушка дума Манолчо:
- Манолчо, братче по-малък,
друг свако ще ти намеря,
а братец не се намира!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014