* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал е Манол да яде,
да яде Манол, да пие,
с неговта стара майчица.
Майка му диван седеше,
бяло бъкълче държеше
и в ръка чаша стъклена,
стъклена и билюрена,
на Манол вино налива.
Манол си вино пиеше
и се под мустак подсмихна.
Маноловта майчица,
тя на Манол думаше:
- Маноле, синко Маноле,
що се под мустак подсмихваш?
Дали на мойте старини,
старини, стари години?
Манол майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
аз не се смея на тебе -
на ум ми дойде, мале мо,
за нашта сестрица Еленка,
дето я Радул открадна,
Радул ми, баш хайдутина,
да ида да я обидя.
Че стана Манол, излезе,
изведе конче хранено,
че се на конче преметна
и в Еленкини отиде,
и си на порти похлопа,
конче му с крака тропна.
Еленка чува - не излазя;
Манол го гнявно догневя,
още му мъчно домъчня,
че си портите подритна,
порти сред двори паднали,
тогаз си Еленка излезе
и на Манол думаше:
- Маноле, братко Маноле,
хай да те, братко, заведа
в наште къщи долненки,
долненки и подподенки.
Не го Еленка заведе
в тяхни къщя долненки,
долненки и подподенки,
а го Еленка заведе
в тяхните изби дълбоки -
там си Манолчо затвори.
Като се Радул завърна,
Радул, баш хйдутина,
Еленка дума Радуля:
- Радуле, първо венчило,
днеска в къщи кат седях,
голяма лова улових
в наште изби дълбоки.
Радул в избите влезе,
на Манол ръце завърза -
там да му главата отреже.
Манол свако си думаше:
- Тука, свако, не ме колете,
че ще изплашим децата!
Че го Радул поведе,
насред го село заведе,
на селската чешма голяма,
дет моми платна белеха,
булките - тънки дарове,
там да му глава отреже.
Манол свако си думаше:
- Ще ти се моля, свако бе,
и тука не ме заколвай,
ще изплашим момите,
момите, още булките,
ще измърсим водата,
водата, още тревата.
Какво ще пасат агънца,
агънца и дребни теленца?
Оттам го Радул поведе,
че го в гората заведе -
там да му глава отреже.
Манол свако си думаше:
- Ще ти се моля, свако бе,
я ми ръцете отвържи,
да пия вода студена,
на Богу да се помоля,
кат ми глава отрежеш,
по-скоро да ази да умра!
Радул Манол послуша,
че му ръцете отвърза...
Ах, че го Манол залови,
сабята му отвзема,
че му глава отряза.
Че се назад повърна
и на Еленка глава отряза,
и ги в торбата завърза,
и се на конче преметна,
право си в тях отиде.
Маноловта майчица,
тя си на пътя седеше,
за Манол пътя гледаше.
Като си видя Манолчо,
още от далек викна:
- Маноле, синку й Маноле,
какъв армаган ми носиш
от твойте сестра Еленка?
Манол й торбата подаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014