* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Еленка, бяла котленка,
от Котлен града голема,
мъжка е рожба сдобила,
че е слугите пратила,
брат й Манолчо да викат,
детето да й покръсти,
негово име да сложи,
кат него юнак да бъде.
Слуги се назад повръщаха
и си на Еленка думаха:
- Како ле, како Еленке,
брат ти не ще да дойде,
детето да ти покръсти,
негово име да сложи,
кат него юнак да бъде,
по гори и планини да ходи,
с турци тирани да се бие!
Тамън си това изрекли,
че се на порти похлопа.
Кога Еленка отворила,
на порти стои просяк,
облякъл дрехи просешки,
нахлупил калпак мечешки,
нарамил кривак овчарски,
на рамо носи мешина,
мешина пълна с жълтици.
Че са вътре влезнали
и са детето кръстили,
негово име сложили,
негово име Манолчо,
кат него юнак да бъде.
Мешина злато подарил.
Кога навънка погледнал,
двора обиколен със турци.
Еленка викна, заплака:
- Братко Манолчо, Манолчо,
аз съм причина да те убият!
- Не бой се, сестро Еленке,
от тия дрехи просешки.
Имам дрехи юнашки,
имам чифте пищови
и сабя дипленица.
Като навънка излезнал
и се надесно завъртял,
триста си турци паднали;
кат се налево обърнал,
петстотин турци изклал.
Арамбашията останал,
той на Манолчо думаше:
- Манолчо, младо юначе,
халал ти, Манолчо, юначество,
халал ти майчино млеко,
недей ме, Манолчо, погубва!
Юнак Манолчо отказа
и турчина глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014