* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал Манолчо да яде,
да яде, още да пие,
с негова стара майчица.
Като са яли и пили,
той се под мустак подсмихваше.
Манолчова стара майчица,
тя на Манолчо думаше:
- Манолчо, сине Маноле,
защо като ядеш и пиеш,
зашо се под мустак посмихваш?
Дали се, синко, посмиваш
на моите стари старини,
седемдесети години?
Манолчо дума майка си:
- Мамо льо, стара майчице,
аз не се, майко, посмихвам
на твоите стари старини,
седемдесет години.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато турчин беснееше
и те в нази дойдха,
и татко, майко, хванаха,
отзад му ръце вьрзаха,
и го сред село закараха,
сред село, на чаршията.
Турчин си сабя извади
и му главата отсече,
главата му, майко, скачаше,
сладьк му език говори:
"Манолчо, сине Манолчо,
да растеш, синко, пораснеш,
на турци да си отмъстиш!"
И сега сьм, майко, решил
на турчин да си отмъстя,
затуй се, майко, подсмихвам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014