|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Седнал ми Манол, Маноле,
да яде Манол, да пие
на месни заговезни,
с неговата стара майчица,
че им свърши виното.
Маноловата майчица
грабна в ръце бакърче
да точи вино червено.
Като се назад върнала,
Манол го с очи гледа
и се под мустак усмихна.
Мама Манола думаше:
- Маноле, мама, Маноле,
защо се под мустак усмихна,
дали на моите старини,
на моите седемдесет години?
Манол си мама думаше:
- Мамо ма, стара мамо ма,
аз не се, мамо, усмихнах
на твоите старини,
на твоите седемдесет години.
На ум ми дойде, мамо ма,
вчера ми писмо пристигна
от мойта мила сестрица,
че си имала, мамо, мъничко
и то е мамо момченце.
И го е, мамо, кръстила
на моето име - Манолчо.
Тогава мама му продума:
- Да ти е честито името,
хубаво име вуйчово.
Ала е много далеко,
далеко, в славна Русия.
Лозенец, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|