* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Маре, Радуле, Радуле,
Радуле, влашка войводо!
Царо подири Радула,
Радула, влашка войвода,
кой може да го измами,
из гора да го заведе,
на ръка да го предаде,
царо ке да го награди.
Никой се, братя, не найме
Радула да си измами.
Пари по-мили от рода -
наймела се е сестра му,
па е при царо отишла,
па е на царо думала:
- Царо ле, царо честити,
а що ке да ми подариш?
Я мога да го измамим.
- Моме, хубава Петкано,
тизе го, моме, измами,
я ке те дарба дарувам.
Она се назад върнала,
па си е дома отишла,
увзела люлки свилени,
задена малко детенце,
па е отишла, отишла
на хайдучката поляна,
при това бистро кладенче.
Отдена люлки свилени,
та ги закачи, закачи
за две зелени борчета.
Покрай кладенец седнала,
седнала и запеяла -
из едни уста две думи,
из едно гърло два гласа.
Чул я е Радул войвода,
чул я е и познал я е,
па на дружина говори:
- Нещо ми се глас зачува,
като на сестра Петкана.
Вие тува да чекате,
аз при сестра ке идем -
нещо ми хабер проноси!
Па е отишъл Радула.
Ка го видела сестра му,
викнала, та заплакала:
- Брайно Радуле, Радуле,
те стана девет години,
отка съм се оженила,
девет съм рожби сдобила,
и деветте закопала.
Тая е, брайно, десета,
ама ми, брайно, казаха
из гора кум да си хванем,
та да ми кръсти детенце,
та да ми деца застанат.
Па я си немам никого,
никого по-мил от тебе,
ти ке ми кръстиш детенце,
та деца да ми застанат.
Радул на сестра продума:
- Хубаво, сестро, хубаво,
я ке ти кръстим детенце,
ама ако ме измамиш,
очите ке ти изврътим,
на клечка ке ги наденем,
армаган ке ги занесем
на връх на Рила планина,
при мойта верна дружина.
А сестраму се проклела:
- Тако ми Бога, Радуле,
ако кеш очи ми връти,
ако кеш глава ми режи!
Радул си увзе детенце,
па са у Стамбол отишли.
Кога у църкви ойдоха,
а църквите - затворени.
Она си у джеб бръкнала,
та е ключ извадила,
та е църкви отворила,
та са у църкви влезнали,
па на Радула думала:
- Ти тука, брайно, да седиш,
а я ке д`идем, ке д`идем,
ке д`идем поп да доведем,
та да ни кръсти детенце.
Па е из църкви излела
и църквите заключила.
Нали е Божа работа,
без заман дете продума:
- Уйке Радуле, Радуле,
проклета да е майкя ми,
майкя ми, уйке, сестра ти!
Не си е за поп отишла,
на е за турци отишла -
тебе ке, уйке, да губат.
Моли се, уйке, на Бога
и на света Богородица,
ега се църкви отворят,
та па айде да бегаме,
а не мой да ме оставиш
у турски ръце да я мрем!
Радул си дете послуша,
сапаса кемер жълтици,
та го на престол остави
и се три пъти поклони,
и църкви се отвориа.
Радул си увзе детенце,
у лева ръка детето,
а у десната сабята.
Тамън из църкви излели
и потеря ги срещнала -
най-напред иде сестра му,
она е турци водила.
Он се развръте налево,
всичка потера паднала,
саде остана сестра му.
Радул на сестра думаше:
- Кажи ми, сестро, кажи ми,
какво ни беше думата -
очи ли да ти изврътим,
ил глава да ти отрежем?
А сестра си му продума:
- Тако ми Бога, Радуле,
ако кеш очи извръти,
ако кеш глава ми режи!
Радул й очи извръте,
па ги на клечка надена,
па ги на шапка натъкна,
па си отиде, отиде
при неговата дружина.
Чувал си Радул детенце,
доде е на стан станало,
па му войводство хариза -
млада войвода станало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014