|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Зап сторил Добри, Добри ле,
цариградските пътища,
дренополските друмища.
Не могли на къра да идат,
черни угари да орат,
червено жито да пръскат.
Цяло се село събрало,
как да си сторят, направят.
Хванали Милкана вдовица,
Милкана, селска вдовица:
- Как да си сторим, направим,
ний да си Добре хванеме?
Милкана дума селени:
- Аз ще си Добри, бре, хвана,
ще направим дете от парцали,
аз ще си Добри поканя,
детето ще си кръщавам.
"Да дойдеш, байно, да дойдеш,
детето ще си кръщавам!"
Добри друмища отвори,
че той във село увлезе,
право в Милканини отиде.
Добри Милкана думаше:
- Милкано, сестро Милкано,
как ще си дете кръстиме?
- Кръщай го, байно, пиши го.
Селяни подир вървява,
Добри в черкова хванаха...
Ломци, Поповско; трапезна (СИБ 1, № 778 - "Предава кръстника
си хайдутин").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|