* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Появил ми се й Димитър,
Димитър, Налет войвода.
Той си пътища запази -
челяк да мине, мери го,
птичка да мине, лучи я.
Селата "аман" викнали,
селата и градищата -
от млад Димитра войвода,
до царя се е прочуло,
до царя, до господаря.
Царю им ферман проводи -
който Димитра улови,
Димитра Налет войвода,
царя ще да му хариже
Цариград половината,
окол Цариград селата,
селата и градищата!
Нийде се никой не нае,
наела ми се й, наела
Димитровата кумица.
Напълни пъстра бъклица,
че си отиде, отиде
на Стара Рила планина,
на хайдушкото игрище,
при хайдушкото кладенче,
дет' се хайдути събират,
дето си мятат бял камък,
а че се ясно провикна:
- Куме ле, куме Димитре,
де да си, куме, да дойдеш,
та да ми кръстиш детето!
Чул е Димитър таз дума,
та си кончето възседна,
че при Тодорка отиде,
и на Тодорка думаше:
- Мари, кумичке Тодорке,
да не е това измама,
измама на излъгване?
Тодорка дума кума си:
- Куме ле, куме Димитре,
ако бъде това измама,
измама на излъгване,
ти ми главата отрежи,
главата съвсем с косата!
Тръгнали да си отиват,
вървели, село стигнали.
Кога в черкова увлезли,
Тодорка напред увлязла,
подир Тодорка - Димитър.
Попове врата затварят,
Димитра да си уловят!...
Нали Димитър съгледа!
Остра си сабя извади,
на всички глава отряза,
сама кумичка остана.
Тя си Димитру думаше:
- Куме ле, куме Димитре,
не ми главата отрязвай,
най ми очите извади,
да ходя сляпа по света,
да ходя и да приказвам
твоето, куме, юнаштво,
юнаштво, куме, левенство!
Димитър нищо не рече,
най си ръката подаде,
ръката да му целуне
и дребни сълзи порони.
Че си навънка излезе
и кончето си възседна,
в Стара планина отиди,
че се Димитър провикна:
- Дружино вярна, сговорна,
клета му душа, проклета,
който на жена повярва!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014