* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Станаха девет години,
откакто Димитър забягна,
в тая гора зелена.
Не дава пиле да мине,
дилкен, че човек да мине.
Събрали ми се селяни,
селяни и чорбаджии,
един на друг си хортуват,
който Димитър излъже
в село да го доведе,
награда ще го наградят,
четирдесет катъра с маргатър.
Никой се, холъм, не нае
Димитър да се излъже,
в село да го доведе.
Наела ми се, наела
Димитровата кумица,
кумица, Данка хубава.
Сторила дете от сарай,
в нови го пелени завила
и в гората отишла.
Че е Данка седнала
на два пътя, на три друма,
къдета Димитър минава
денем по веднъж и по дваж,
неделята - девет пъти.
Като я видя Димитър,
той си кончето развъртя,
и си на ума продума:
- Каква е тази гидия,
която е тука седнала?
Данка Димитър думаше:
- Куме ле, куме Димитре,
не си кончето развъртай,
не се с мене подигравай,
че стават девет години,
както от село излезе,
девет съм рожби добила,
все некръстени умират!
Сега дойдох, куме Димитре,
да ми детето покръстиш.
Димитър Данка думаше:
- Кумице, Данке хубава,
дай да ти видя детето!
- Куме ле, куме, Димитре,
ти нали знаеш, куме ле,
некръстено детенце
не бива кум да го види;
когато в село идем,
тогава детето ще видиш!
И си във село отишли,
тя си детето остави,
и си навънка излезе,
със девет ключа заключи.
Като се Димитър угади
и си вратата изкърти
и си навънка излезе.
Докато Данка да иде,
четирсет жени заколи,
Данка на парчета направи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014