* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил ми е, завардил,
Хаджи Димитър войвода,
цялата гора Троянска,
Троянски стари балкани.
Не може пиле да хвръкне,
камо ли турци да минат.
Камо ли турци да минат,
царска хазна да носят,
от Плевен града голяма,
от Плевенската касаба,
петдесе коли със злато
и шейсе коли със сребро.
Че си Димитър наредил,
на всеки път и кръстопът,
до десет славни юнаци.
На един път и кръстопът
той си самичък остана.
Че се на просяк преправил,
и седнал турски сред пътя.
Дълга си торба нарамил,
на главата си завързал,
скъсана кърпа кирлива.
В дясна си ръка държеше,
счупено блюдо сребърно
и си ръката протегнал,
от турци милост да иска.
Като се Димитър приготвил
и на дружина продумал:
- Дружина вярна, сговорна,
лягайте да почивате,
кога се турци зададат,
аз ще ви вази събудя,
със два ми силни изстрела.
Дорде Димитър думаше,
думаше, дума не свърши,
ясен се е гласец зачуло,
ясен ми гласец на жена.
Че се ослуша,
ала си нищо не разбра.
Пак се гласеца повторил,
повтори и се потретил,
цялата гора екнала.
Тогаз Димитър войвода,
прав се на крака изправил,
и се Димитър ослуша,
че си гласеца познава,
че била булка Кирилка,
негова млада кумичка.
Сторила дете с парцали
и го на ръце понесла,
и си Димитър канеше,
да иде Димитър във село,
да й детето кръщава.
Тя си на Димитър думаше:
- Димитре, абе, кръстнико,
по-скоро тука да дойдеш,
че ми е дете болнаво,
не може дълго да чака.
Димитър, млада войвода,
той се на крака изправи
и се почуди, помая,
какво да прави, да стори.
Дали в селото да иде,
или Кирилка да вземе.
Най-сетни той се решава,
съблича дрехи юнашки,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и девет чифте пищови.
Дълга си аба наметна
и на дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
здраво си мястото пазете,
кога се турци зададат,
да не ви турци измамят,
до един да ви затрият.
Кога се ази завърна,
пак ще ги турци заловим.
И тръгна Димитър да иде,
във село, във черкова.
Черковта пуста и празна,
нищо си в нея нямаше.
Само поп Ставри седеше,
дебела книга четеше.
Той си книгата остави,
че си в олтаря отиде,
кръщелни вещи извади,
кръщелни, още прощални.
И си книгата отвзема,
до олтара застана,
Кирилка да си изчака.
Поп Ставри дума Кирилка:
- Подай си, булка, детето,
на кръстника, на ръцете,
да му книгата прочета,
кръщелни думи да кажа,
кръщелни думи, прощални,
че да ги кръстнико повтаря,
каквото кажа след мене.
Кирилка, булка хубава,
тя си детето подала,
на Димитър, млада войвода.
Той си детето отвзема
и срещу поп Ставри застава.
Поп Ставри чита, прочита,
той на Кирилка продумва:
- Развий си, булка, детето,
да го кръстника окъпе
и ази да го миросам.
Кирила, булка хубава,
стояла като сдървена,
гледала като втрентена.
Поп Ставри книга остави,
и през вратата излезнал.
Димитър, млада войвода,
той на Кирилка продумал:
- Кирилке, млада кумичке,
я си детето разгърни,
да му бакшиша оставя,
да му е дълъг живота,
да му е голям късмета.
Кирилка, булка хубава,
пак си от място не мръдна.
Димитър, млада войвода,
извади острата кама,
че пелените разрязал,
да му остави бакшиша,
до десет лири османски
и на Кирилка продумал:
- Кирилке, булка хубава,
подай си, Кирилке, езико,
по него да те целуна,
дето си хитра, разумна.
Стана ми девет години,
никой не ме е измамил,
а ти сега ме излъга,
излъга, та ме измами.
Че й езика отрязал
и й очите извадил,
и тръгнал да си отива.
Кога навънка погледнал,
двора се с турци напълнил
и той се назад повърнал,
през друга врата излязъл,
от дето мъртвите изнасят.
Че си оградата прескочил,
и си в гората отишъл,
турската хазна да обира,
този ми страшен хайдутин,
войводата Хаджи Димитър.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014