* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Дочул се млад Ненчо,
млад Ненчо, млади войвода,
че ходил Ненчо, че ходил
по тая гора зелена
и водил Ненчо, водил
седемдесет млади дружина,
та ги е извел млад Ненчо
на високата планина,
на високата чукара,
под самодивско градинче,
на харамийско кладенче.
Ненчо беха дочуле
у Станбола града голема,
само го царо дочул,
че е Ненчо много голема войвода.
А цара пущи телали
низ Станбол, града голема,
низ Станбол Узун-чаршия:
- Кой че биде от Ненчо,
от Ненчо по-юнак, по-гявол,
Ненчо жив да хване,
код мен да го докара,
голем да му бакшиш харижа?
Никой не се наел,
от Ненчо по-юнак, по-гявол.
Само го е дочула
Ненкова сестра Елена,
она на царя отговори:
- Я ща Ненча да ти хвана,
Ненча, млада войвода,
да ти хвана, да го доведа
у Станбол, града голема,
у Станбол Узун-чаршия,
у църкви балаклии!
И стана сестра му,
отиде на големата планина,
на високата чукара,
при самодивско градинче,
при харамлийско кладенче:
- Брайно ле, Ненчо войвода,
дека си, да се обадиш,
дека си в тая гора зелена,
право при мене да дойдеш!
Сестра му, ка се провикна,
и Ненчо беше в гора зелена.
Кат си дочу сестра Елена,
а он беше със братя и с дружина
в тая гора зелена:
- Дружина верна, сговорна,
вие си дървя сечете,
мене се гласи дочуват
от високата чукара -
това е моята сестра Елена!
И он стана и отиде.
Она му думаше;
- Жив ми, брайно Ненчо войвода!
Мене ми на сън доде,
мъжко съм дете сдобила,
и да дойдеш ти да го кръстиш
у Станбол, града голема,
у църкви, у балаклии!
А Ненчо й рекъл:
- Да не е некоя помама?
- А е помама,
очите да ми извъртиш,
на калъч да ги наденеш,
па да си ги пренесеш
през Станбол Узун-чаршия!
И он си отговаряше:
- Мои братя, седемдесет дружина,
вие си гора сечете,
я ща ида у Станбол града голема!
И стана Ненчо войвода,
отиде Станбол града голема,
у църкви, у балаклии.
И сестра му донесе
мъжко дете на ръце
у църкви, у балаклии.
Доде Ненчо дете да вземе,
царски джелати стигнаха,
на черкви врати заптисаха.
Ненчо не може да се научи.
Дете си на Ненчо продума:
- Уйке ле, Ненчо войвода,
ти в черкви седиш,
ама глава че ти вземат!
И Ненчо се досети,
остави дете в църкви,
разпаса свилени кемере,
остави пари у църкве,
извади калъч на ръце,
извади очи на сестри си
и изскочи из църкви,
и отиде гора зелена
при свой братя дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014