* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Хей, прочул се беше Димитър,
Димитър, млада войвода,
заемнал беше гората,
гората и планината,
покрай морето калето.
Не може пиле да хвръкне,
под гора да си излезе,
не може челяк да мине,
лозето да си обиди.
Турците аман викнали:
"Кой ще се найом наемне,
Димитър да ни излъже,
от гора да го изведе,
в черкова да го заведе?
Никой се в наем не нае,
туку се в наем наемна
Димитровата кумица,
кумица Маноилица,
тя му се в найом наемна.
Станала рано в неделя,
разреса коса до земя
и се премени, нареди,
мъжка си рожба обзела,
та във гората отиде,
та че се викна, провикна:
- Куме Димитре, Димитре,
де да си, куме, да дойдеш,
мъжка ми рожба да кръстиш.
Уже ми девет години
ни кръстено, ни миросано,
на име не съм му рекла.
Отде я зачу Димитър,
отде я зачу и дойде,
той си кумици думаше:
- Кумице Маноилице,
ако ме лъжа излъжеш,
очите ще ти извадя,
главата ще ти отрежа,
ку ме от гора изведеш,
в черкови да ме заведеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014