* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Стефан и Манолчо двамата,
двамата братя хайдути,
на хайдутите войводи,
колко са много ходили,
цели ми девет години
из Котленските балкани.
На десетата година
Манолчо дума батя си:
- Бате ле, бате Стефане,
станали девет години,
както сме, бате, тръгнали
с хайдутите да ходим
във всеки град конак имаме,
във Котел конак нямаме.
Как ще си конак завъдим?
Стефан Манолчо думаше:
- И туй ли да те науча?
Имаме сестра Еленка -
нея в Котел ще оженим
и там ще си конак завъдим.
Нали Еленка оженили,
за Божил, за болярина.
Ходила булка Елена
година и половина,
мъжка си рожба родила,
че го Манолчо кръстила.
От де чу Манолчо, че разбра,
Манолчо мама думаше:
- Ази, мамо, ма, ще ида
у какини Еленини!
Кака е дете родила
и го е на мене кръстила,
бакшиш да му занеса.
Шапчица, мамо, низана,
низана и поднизана
с шепа жълти алтъни,
с ока бели рубета.
Манолчовата майчица,
тя на Манолчо думаше:
- Не ходи, Манолчо, в Котел,
свако ти ще те издаде,
турците ще те заловят,
жив няма да те оставят!
Манолчо батя си думаше:
- Бате ле, бате Стефане,
я да си дружина поведем,
че да я, бате, заведем
в Котелската курия.
Аз в какини ще ида.
Щом ти със свирка засвиря
да знаеш, бате, да дойдеш,
ако ме турци уловят,
ти да ме, бате, отървеш.
Че са дружина завели
в Котленската курия.
Манол се на конче покачи,
че си в Котел отиде
у какини си Еленкини.
Портите са затворени,
не може в двори да влезе,
кака му люлка люлее,
като люлее и пее:
- Нани ми, нани, Манолчо,
хубаво име братово.
Като я зачул Манолчо,
че си кончето разигра,
трепешком порти прескочи
и си в двори той влезе.
Като го видя кака му,
че тя се много зарадва
и на Манолчо думаше:
- Я постой още, почакай,
да си свако ти повикам,
тази вечер ще ядем,
ще ядем, още ще пием.
Че е Божила повикала
и на Божила казала,
че си е дошъл Манолчо.
Божил на турци думаше:
- Вие Манолчо търсите,
но сега е Манолчо у нас.
Че са турците станали
и си къщата обградили,
и си Манолчо хванали.
Че го сред Котел изкарали,
изкарали, да го обесят.
Манолчо турци думаше:
- Тук вие не ме бесете,
най ме обесете, обесете
в Котленската курия.
Че са Манолчо изкарали
в Котленската курия.
Манолчо със свирка засвири,
че го Стефанчо зачува
и на дружина думаше:
- Манолчо турци хванали,
хайде турците да обградим,
Манолчо да си отървем.
Че са курия обградили
и са турците изклали.
Манолчо са освободили.
Само свако му оставили,
на Манолчо го предали,
че той му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014