* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка,
само една сестра Марийка,
Марийка от него мънинка.
Чуди се Ненчо и мисли,
какъв занаят да почне.
Че стана Ненчо, отиде
в София града голяма.
Ненчо из София ходеше,
из софийските улици,
чуди се Ненчо и мисли,
какъв занаят да залови.
Ах, че му сърце потегли
за този пусти хайдутлук,
хайдутлук, каба дайлък.
Че събра Ненчо дружина,
дор седемдесет юнака,
че ги Ненчо поведе,
в гора зелене заведе,
където ми човек не стъпва,
където ми пиле не пее.
Че малко, много ходили,
цели ми девет години,
че озапти Ненчо пътища
от Бяло море до Черно.
Станало е девет години,
на паша хазна не пусна.
Три дни се й телал викал
из София града голяма:
"Сам си пашата харизва,
който си Ненчо улови,
улови или убие,
на мене да го предаде -
ще му харижа, харижа
дор три дюкяна сермия!"
Никой се от нийде не нае,
най се е наела, наела
сестра му, холам, Марийка.
Тя при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Я дай ми, паша, я дай ми
твоето конче хранено,
в зелена гора ще ида,
аз ще си батя излъжа,
в София ще го доведа,
в София в черковата,
в черкова Света Неделя.
Ти да го, пашо, уловиш,
главата му да отрежеш
и на мен, пашо, харижеш
дор три дюкяна сермия.
Пашата конче изведе,
че го оседла, обюзда,
със синьо го седло оседла,
с пъстри го смоци препаса.
Взема Марийка кончето,
възседна го и препусна,
в зелена гора отиде,
на високите могили.
Там се е Марийка качила,
че тя се изясно провикна.
Зелена гора екнала,
дълбоко доле звънало:
- Бате ле, бате Ненчо ле,
де да си, бате, да дойдеш,
нещо аз ще ти да кажа!
Ненчо под дърво седеше,
черен си перчем решеше
и на дружина думаше:
- Този е гласец Марийкин,
я при Марийка да идем!
Дружина Ненчо думаше:
- Ненчо ле, наша войвода,
да не е нещо измама,
турците да ни уловят,
живи не ще ни оставят?...
Ненчо дружина не слуша,
че при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
та що щеш тука, Марийке,
в тази гора зелена,
защо ме викаш, Марийке?
Марийка дума батя си:
- Батьо ле, бате Ненчо ле,
като ме питаш - да кажа.
Станало е девет години,
откак си, бате, хайдутин,
на хайдутите войвода,
станало е седем години,
откак се, бате, ожених,
от сърце рожба аз нямам,
а сега, бате, имаме
от сърце мъжка рожбица.
Дошла съм тебе да викам,
ти да ми кръстиш детето,
на твое име го кръсти,
хубаво име, братово!
Ненчо Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
аз в София ще дойда
и ще ти кръстя детето,
да не е нещо измама,
турците да ме уловят -
жив няма да ме оставят?
Марийка дума батя си:
- Бе, стой бе, бате, не думай,
таз дума за думане ли е?!
Нали я Ненчо повярва,
че са двамата тръгнали
в София града да идат.
Вървели, що са вървели,
до София са стигнали.
Ненчо Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
питах те и пак ще те питам,
да не е нещо измама,
турците да ме уловят,
жив няма да ме оставят?!
Викна Марийка, заплака:
- Един брат имам на света,
той за майка и за баща!
И пак я Ненчо повярва.
В София са отишли,
в Марийкини отидоха.
Взема си Ненчо детето
и в черковата отиде,
в черкова Света Неделя.
Марийка конче поведе,
на пашата го заведе
и на пашата думаше:
- Сега е бате в черкова,
в черкова Света Неделя,
ти да го, пашо, уловиш,
главата да му отрежеш,
и на мен, пашо, харижеш
дор три дюкяна сермия!
Че се е назад върнала,
право си у тях отиде
и си е комшийки събрала
да ядат, още да пият,
за батюво й прощаване.
Паша заповед издава -
по-скоро Ненчо да уловят.
Че се е Бога смилило,
детето си продумало:
- Вуйчо ле, вуйчо Ненчо ле,
аз слушах мама и тате,
като си двама хортуват,
пашата, вуйчо, харизва
дор три дюкяна сермия,
който те тебе улови,
улови или убие,
на пашата да те предаде,
главата да ти отреже!
Мама те тебе извика,
ти да ме, вуйчо, кръщаваш,
на паша да те предаде,
главата да ти отреже!
Като детето говори,
че го попове зачули,
зачули и са разбрали,
че този й Ненчо войвода.
Попове раса събличат,
Ненчо си расо облича,
попска си шапка той сложи,
че си детето той кръсти
и тогаз навън излезе,
и са на Бога помоли:
- Божке ле, Вишни високи,
много ме пъти отърва,
и сега да ме отървеш!
Де беше Господ да слуша,
тъмна е мъгла паднала.
Ненчо из София ходеше
и си детето носеше,
и у Марийкини отива.
Марийка хоро играе
и си хорото водеше,
и на комшийки думаше:
- Играйте, комшийки, да играем,
днеска е батюво прощаване.
Като я Ненчо зачува,
ах че го гнявно догневя,
че при Марийка отиде,
отзад я хвана за коса.
Марийка се назад обърна,
като видяла батя си,
люта я треска утресе,
че извади Ненчо сабята,
че й главата отряза,
на един кол я забива,
и на комшийки думаше:
- Днеска е Марийкино прощаване!
Че си взема Ненчо детето,
в зелена гора отиде,
при неговата дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014