* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Оплакала се й гората,
гората и планината
от Лалуч, от хайдутина,
че горките, холам, селяни -
не могат в къра да идат
и дърва да си докарат.
Селяните се беряха,
беряха и се питаха:
- Кой ще се, холам, наеме,
Лалучка да си излъже,
във село да го доведе...
Никой се, холам, не нае,
нае се млада Керанка,
Керанка, млада вдовичка,
Лалучка да си излъже,
във село да го доведе,
да си Лалучка уловят...
Отиде млада Керанка
на върха Стара планина,
че там се ясно провикна:
- Лалучко, кресник Лалучко,
ела, Лалучко, във село,
че имам мъжка рожбица,
станало й на три години
и още не е кръщено,
да дойдеш, да го кръщеме,
на твойто име хубаво!
Лалучко зачу Керанка
и на момчета продума:
- Тези е млада Керанка,
Керанка, мойта кумичка,
и аз при нея ще отида.
И при Керанка отиде.
Керанка дума Лалучко:
- Лалучко, кръстник Лалучко,
аз си във село ще ида,
ти покрай село ще минеш,
право в черквата ще идеш,
аз си във къщи ще отида
детето да си доведа.
Лалучко вярва Керанка,
покрай селото помина,
право в черквата отиде.
Керанка, млада вдовичка,
не си детето доведе,
най си селяни проводи,
че са Лалучка хванали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014