* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Еленка, булка хубава,
Еленка, млада котленка,
мъжка си рожба добила,
добила и продумала:
- Храни ме, мамо, гледай ме,
да стана десетгодишен -
от царя царство ще земна!
Еленка, млада котленка,
имала братец войвода
в Троянска гора зелена
със седемдесет юнака,
със седем сини байрака.
Еленка хабер проводи:
"Де да е Манол, да дойде,
да дойде Манол във Котел,
да ми детето нарече
с негово име Манолчо!"
Бързо си хабер донесли
във тая гора зелена
и на Манола думаха:
- Маноле, млада войводо,
насд ни сестра ти проводи,
хабер, Маноле, да сторим -
мъжка си рожба добила,
с нази във Котел да дойдеш,
детето й да наречеш
на твойто име Манолчо.
Манол им отговаряше:
- Не мога, кардаш, да дойда,
веке са девет месеца,
никаква кяра нямаме.
Снощи ми хабер довтаса
от Сливен града голяма -
царска ще хазна да мине,
аз съм си пътя завардил,
хазната да си оберем,
тогаз на Котел ще дойда,
да й детето нарека
на мойто име Манолчо.
Ако ли пък ме убият,
много й здраве носете
на мойта сестра Еленка,
Манолчо да ме замести,
дано си царство отнемем!
Мина са много, не малко,
и хазната са зададе
със много мина сеймени.
Маноловата дружина,
тая са, холан, разбяга -
сам си е Манол останал,
той са от пътя отстрани.
Хазната мина, замина,
Манолу сърце късаше.
А че се Манол разгневи,
че стана, скокна, Маноле,
та си хазната настигна,
извади сабя бащина,
сред сеймените застана;
дорде се, холан, усетят,
половината паднаха,
пък половината бягаха,
самси Манол останал,
че си хазната претреби.
Облече дрехи просешки,
напълни торба със брашно,
до полвината със злато,
нарами кривак божешки,
а че за Котел потегли.
Вървял е тъкмо три деня,
по пладне влезе във Котел,
у Еленкини отиде.
Като го видя Еленка,
тя си Манолу душаше:
- Маноле, братче по-малко,
како си чудо направил?!
Нощес та тука търсиха -
Котел е пълен с сеймени,
ще те, Маноле, уловят,
къс по къс ще те насякат!
Манол й нищо не рече,
я най си влезе във къщи
и й детето нарече
с негово име Манолчо,
и на Еленка думаше:
- На ти, сестро льо, тез пари,
на книга да го научиш,
дано си царство отнемем!
Дорде си дума издума,
кучето лошо залая,
Еленка навън излезе,
бързо се й назад върнала
и на Манола думаше:
- Маноле, братче по-малко,
двора е пълен с сеймени,
ако те, братче, уловят,
къс по къс ще те насякат!
Манол Еленки думаше:
- Не бой са, сестро, не бой са,
под тези дрехи просешки
аз имам дрехи юнашки,
и през рамото сабята,
бащина сабя френгия!
Просешки дрехи съблече,
остана с дрехи юнашки,
извади сабя френгия,
а че си навън излезе.
Като го сеймени видяха,
видяха и побягнаха -
самси порти отвори
и си в гората навлезе.
Оттогаз, кардаш, до нине
във Котел турчин немаме,
от този Манол войвода.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014