* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

В София вика телярин:
- Кой ми се наем наема (2)
Радул войвода да хване -
ще му харижем София!
Никой се наем не нае,
наел се зет му Николчо;
та наля крондил със вино,
та па отиде, отиде
във долньо крайно, във горньо,
във тая гора зелена,
под тая сянка дебела,
та па се викна, провикна:
- Море, Радуле, Радуле,
Радуле, Радул войводо,
твоя е сестра у мене,
мъжко е дете добила,
на теб ще го кръстиме!
Ка зачу Радул този глас,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я поносете ми байракът
и поврътете се по тая,
по тая Стара планина,
язе ще да ида, да ида
във долньо крайно, във горньо,
че си ме вика зет ми Николчо -
моя е сестра у него,
мъжко е дете добила,
на мене щат да го кръстят!
А дружина му думаше:
- Маре, Радуле, Радуле,
Радуле, Радул войводо,
ако е някой на помама,
какво щем прави без тебе?
Та па си Радул отиде
във долньо крайно, във горньо,
та си намери, намери,
намери зет си Николчо.
По-малко си са хапнали,
повече си са пийнали,
крондил със вино изпили.
Дето е седнал Радул войвода,
там си е заспал Радул войвода.
Зет му Николчо се обсука,
извади остра сабля френгия,
та му главата отряза,
та я в София занесе.
Ала му София не дали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014