* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул се Ненчо Войвода
във тая Мургаш планина
с триста души млади юнаци -
не дава пиле да хвръкне,
нежели тежък търговец
по търговия да иде.
Прочу са Ненчо войвода
до царя, до цар Мурада.
Викнало мало, голямо:
- Че чиниш, царю, що чиниш,
Ненчо войвода да хванеш -
жив да го в село доведеш,
та всички, царю, да видим!
Цар си е хабер проводил,
че кой се найме, наеме
Ненчо войвода да хване,
жив да го в село доведе,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товара със злато,
десети с бяла магнита.
Нийде са човек не нае
Ненчо войвода да хване.
Научила се сестра му,
негова сестра Тодорка,
тя е при царя отишла
и си на царя думаше:
- Чула съм, царю, разбрала,
давал си, обещавал си
девет товара със злато,
десети товар с бял магнит -
азе се, царю, наемам
Ненчо войвода да хвана,
жив да го в село доведа.
Цар на Тодорка думаше:
- Ой те теб, млада невясто,
ако можеш го доведеш,
още ще ти прид придам
и огърлица жълтици.
Тодорка се е върнала,
мъжко си дете прегърна
и е по гори тръгнала,
по гори и по планини,
където пиле не пее,
нежели човек да мине.
Като вървяла Тодорка,
запяла песни хаянски,
хаянски, още хайдушки.
Де зачу Ненчо войвода
от тая сянка дебела,
от студен бистър кладенец -
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я вие тук да седите -
азе ще на път излеза,
на пътя, на кръстопътя,
да видя, още разбера,
коя е тая гадина,
де си през гора минува.
Тук седя девет години,
не сам чул пиле да пее,
нежели човек да мине.
Като си на път излезе,
той срещна сестра Тодорка,
па на сестра си продума:
- Че що-щеш, сестро, ти тука,
из тази гора зелена?
Тогиз Тодорка заплака:
- Братенце, братче ле Ненчо,
от чудо, братко, голямо,
що ми са хора казале.
Девет съм рожби родила,
родила, братко, копала,
това е, братко, десето -
брат да ми дете покръсти,
дано ми живо остане!
А Ненчо си й продума:
- Да не е, сестро, помама,
напокон, сестро, ти знаеш -
твойта ще глава да взема!
Тя се пред братец преклела:
- Ако е, братко, помама,
щеш ми главата отрежи,
щеш ми очите извади,
да лазя, да се прибирам,
да прося, да се нахраня!
Ненчо си сестра повярва
и след Тодорка отива.
Като си в село влязоха,
нийде ги никой не видя.
Право във църкви отиват
детето да си кръщават.
Даде му дете във ръце
и си на братец думаше:
- Я постой, братко, почакай
да ида, попове да викам,
да ми детенце прекръстат!
Детенце на три месеца,
никому нищо не казва,
ала тогива продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
азе съм, вуйчо, кръстенко,
на твое име наречено,
но мойта майка ядулка
на царство ще те предава,
голям ще бакшиш да вземе!
Ненчо из врата излиза -
вратата обзаключени.
Той се назаде повърна,
по иконите ходеше
и си жълтици туряше:
- Оттук ме, Боже, избави -
азе ще, Боже, оградя
Света София манастир
във ръце с това детенце,
дето ще мене избави!
То се на Бога смилило -
Ненчо си врати отвори.
Като си на двор излезе,
той срещна сестра Тодорка,
че си сеймене водеше,
Ненчо брат да си предаде.
Ненчо си сабля извади,
па се извъртя наляво,
дур се надесно обърне,
всички сеймене положи,
сама сестра му остана.
Той на сестра си думаше:
- К'во да те, сестро, накажа -
дали ти глава отрежа,
или ти очи извадя?
А тя си му думаше:
- К'во щеш ме, братко, туй чини,
азе съм, братко, виновна!
Той й очите извади:
да лази, да се прибира,
да проси, да се нахрани.
Па си взе с него детенце,
доде го Ненчо изгледа,
и си манастир построи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014