* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул се Ненчо войвода
по тая Стара планина,
не пуща пиле да хвръкне,
нежели човек да мине.
От царя хабер пристигна,
че си ми царя обрича,
който си Ненчо улови,
голяма дарба ще вземе -
царството половината,
на Черно море гюмрюка!
Никой се нийде не нае
Ненчо войвода да хване;
наела се сестра му,
сестра му, левент Тодорка,
със това мъжко детенце,
че си при царя отиде
и на царя си думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
азе ще, царьо, да хвана,
да хвана Ненчо войвода!
Па си увзела левент Тодорка,
па си увзела мъжко детенце,
в гора зелена отишла,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
че ми се викна, провикна:
- Байо ле, Ненчо войводо,
де да си, байо, да дойдеш,
детенце да ми покръстиш!
Като я зачу млад Ненчо,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
взимайте сабли френгии,
сечете пръчки дафинови,
насреща да си преминем,
да видим тая гидия!
И дружина си го послуша,
вземаха сабли френгии,
сякоха пръчки дафини.
Излезли на хайдушката поляна,
там си Тодорка стоеше
с мъжко дете във ръце,
и на Ненчо си думаше:
- Бае ле, Ненчо войводо,
девет години как става,
как съм се, байно, женила,
хубава челяд добила,
и мъжка, байно, и женска,
ала ми челяд не трае...
Та ми казаха бабите,
да найда горска войвода,
детенце да ми покръсти,
та затова съм тук дошла!
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестро ле, левент Тодорко,
да не е, сестро, измама!
Да знаеш, сестро, да знаеш -
двете ти очи изваждам!
И тя го тогаз поведе,
та си в църква отишли.
Кога във църква влязоха,
тя си на Ненчо думаше:
- Я постой, байне, почакай,
ази ще попове да викна,
детето да ни покръстят!
Кога си навън излезе,
тя си вратата заключи,
па си на конак отиде,
сеймени да си повика.
Нали бе Божа работа,
дете на Ненчо продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войводо,
майка е курва кахпия,
тебе ще да те предаде!
Ненчо се Богу помоли,
отпаса кемер от кръстът,
та го подари на иконата,
на иконата Свети Никола,
и вратата се разтвориха...
Току си навън излезе -
ето насреща сестра му,
сестра му, левент Тодорка,
по нея тичат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии.
Като ги видя Ненчо войвода,
извади сабля френгия,
та се наляво завъртя,
дор се надясно обърна -
саде сестра му остала.
Па си я хитро питаше:
- Сестро ле, левент Тодорке,
нали те, сестро, попитах:
"Да не е, сестро, измама?"
Кога си била гладна за пари,
че що не ми си казала,
с пари да те обсипя?
Па й очите извади,
и на дружината ги занесе,
па сгради църква от злато,
от злато, още от сребро.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014