* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Еленка, млада котленка,
мъжка е рожба родила.
Като го е родила,
то си веднага продума:
- Храни ме, мамо, гледай ме
тъкмо ми девет години -
царство от царя да взема!
Еленка, млада котленка,
праща си трима юнаци
да идат в гора зелена,
във Троянската планина,
да си намерят Манола
и на Манола да кажат:
"Твоята сестра Еленка
мъжка е рожба родила,
та да си дойдеш, да дойдеш
в Котлена, града голяма,
да си наречеш, наречеш
мъжка ми рожба - Манолчо!"
Тръгнали млади юнаци,
отишли в гора зелена,
във Троянската планина.
Намериле са Манола
и си му дума продумват:
- Маноле, млада войводо,
много ти здраве от сестра.
Мъжка е рожба родила
и ни заръка заръчва -
да идеш, Маноле, да идеш
в Котлена града голяма,
детенце да й наречеш
на твойто име Манолчо.
Манол си дума, продума:
- Не мога, братя, да ида
в Котлена града голяма
да й детето нарека
на мойто име Манолчо -
аз съм си пътя завардил!
Става ми девет месеца,
никакъв хабер аз немам;
снощи ми хабер пристигна
от Сливен града голяма -
турската хазна ще мине,
аз ще си хазна обера,
тогава ще се завърна
в Котлена града голяма
да й детето нареча
на мое име Манолчо.
Ако ме тука убият,
много й здраве носете -
Манолчо нек ме замести!
Дорде си това издума,
ева че хазна пристига.
Манол на пътя стоеше
и сърцето му се късаше,
та па си влезе в гората.
Хазната мина, замина,
Манол от гора излезе,
извади сабля френгия,
та си хазната достига,
та па се Манол развъртя,
та си изколи, изколи
половината сеймене,
а другите са бегале.
Манол си прибра хазната,
та па си увзе дисаги -
турна отдолу златото,
отгоре с брашно покри го.
Нарами кривак божешки,
облече дрехи просешки,
та па си тръгна, отиде
у свакови си на госте,
та па си порти потропа.
Еленка навън излезе
да му портите отвори,
та па му дума продума:
- Братко Маноле, Маноле,
какво си, братко, ти сторил -
Котел е пълен с сеймене!
Ако те, братко, уловят
къс по къс ща та направят!
Манол й нищо не рече,
та па си вътре увлезе,
та па си взема детето
и му именце нарече -
Манолчо, младо юначе.
Много го дарба не дари -
цели дисаги със злато,
та па си дума продума:
- Сестро Еленке, Еленке,
много да гледаш Манолчо,
на книга да го научиш -
дано си царство превземе!
Кучето лошо заляло -
Еленка навън изляла,
бърже са назад повърна
и си на Манол думаше:
- Братко Маноле, Маноле,
вънка е пълно с сеймене!
Ако те, братко, уловят,
къс по къс ще те разкъсат!
Манолчо й дума продума:
- Не бой се, сестро, не бой се -
макар съм с дрехи просешки,
отдолу имам юнашки.
Бащина сабля френгия
много е сеймене гонила,
гонила и убивала -
и тях ще, сестро, изгони.
Та па си Манол съблече
тези ми дрехи просешки
и си остана, остана
със нови дрехи юнашки.
Та па си сабля извади
и на вънка си излезе.
Всички сеймене бегаха
и той си в гора побягна,
във Троянската планина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014