Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Мър, хей, какво ми чудо станало,
във Котел града голяма.
Из котленската чаршия -
из Котел просяци ходят,
просяци - млади юнаци.
Мър, хей, никой просяци не позна,
дето са млади юнаци.
Във Еленкини отишли.
Манолчо како думаше:
- Добър ден, како Еленке,
мър хей, не ме ли, како, познаваш,
мо аз съм, како, Манолчо,
Манолчо мо, твойто братче.
Тогаз кака му го познала,
познала и поканила,
мър, хей, добра му гостба готвила.
Таман му Еленка сложила,
Манолчо, младо юначе,
първата бучка потопи,
не можа да я преглътне -
мър, хей, свако му, некаилнико,
той си Манолча издаде
на котленски бюлюкбашии.
Те са Манолча хванали,
назад му ръця вързали,
мър, хей, тъй го из Котел карали,
из котленската чаршия.
Манолчо, сърце юнашко,
че той си турци излъга:
- Бе, турци, бе, друга вяра,
мър, хей, я ми ръцята отвързете,
и ми свирката вий дайте,
аз зная мило да свиря.
Ах, гиди, турци глупави,
тъй ги Манолчо излъга,
мър, хей, че му ръцяте отвързали,
че му свирката тий дали.
Манолчо жално засвири,
свирката свири, говори:
- Иванчо, братко по-малък,
мър, хей, гдето си, тука да дойдеш,
да ми пушката донесеш
и мойта сабя френгия,
мене ме свако издаде!
Де й бил Иванчо, та й слушал,
мър, хей, че му пушката занесъл
и му сабята донесъл.
Манолчо, сърце юнашко,
вземал е сабя от Иванча.
Кат се налево изсука,
мър, хей, доде се надесно отсуче -
ни турчин не е останал.
Двамата братя тръгнали,
във свакови си отишли,
там са свака си хванали,
мър, хей, отвън го града извели,
много го мъки мъчили.
Като му крака деряха,
Манолчо свако думаше:
- Свако льо, мили свако льо,
мър, хей, ама ти мяза, свако льо,
бизли калцуня да носиш.
Кога му ръце деряха,
Манолчо свако думаше:
- Свако льо, мили свако льо,
мър, хей, ама ти мяза, свако льо,
джамадан късе да носиш.
Тогаз му глава отрязали
и във гората избягали.

 


Климаш, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 451 - "Какво ми чудо станало").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014