* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Чул се Димитър и прочул,
де й бил Димитър баш юнак,
завардил гора зелена,
не може птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Събрали ми се, прибрали
селяни, селски кметове,
всички се чудом чудили -
как да си хванат Димитра,
никой не мож го излъга.
Най-после са намислили -
Еленка, булка хубава,
Димитровата кумичка,
тя се е тогаз наела,
Димитра да си предаде.
От чукан дете завила,
вземала й пъстра бъклица,
в гора зелена отишла
и се изясно извика:
- Кръстничко, кръстник Димитре,
де да си, кръстник, да дойдеш,
млада кумичка да венчеш
и малко дете да кръстиш!
Булката, кръстник, ще трае,
ала детето не трае,
детето й, кръстник, зле болно,
я ела, да го кръстиме!
Отде я зачу Димитър,
зелена гора преброди
и при Еленка отиде,
и на Еленка викаше:
- Как се, кумичке, кайдиса
из тази гора да дойдеш,
гората й пълна с хайдути?!
Еленка думаше Димитре:
- Наех се, кръстник, Димитре,
че ме воля докара,
я тръгвай, кръстник, със мене,
попа ни чака във църква,
детето да си кръстиме.
Хитро го Еленка излъга,
че са двамата тръгнали.
Вървели, що са вървели,
във селото са отишли.
Не край църквата минали,
а сред мегдана стигнали.
Сред мегдан виси бесило,
там са Димитра хванали,
на бесило го качили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014