* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка
на половин годинка,
че расте Ненчо, порасте,
няма кой да го научи -
да оре Ненчо, да копае,
бащини ниви и лозя,
и бащини черни угари.
Че стана Ненчо, отиде
на Узунджовско, на панаир,
купи си пушка бойлия
и остра сабя френгия.
Събра си отбор дружина,
заварди Стара планина,
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Като зачу царя тази дума,
той се изясно провикна:
- Няма ли човек над човек,
няма ли глава над глава,
Ненчо войвода да уловят,
при мен да го доведат?
Който ми Ненчо улови,
голяма ще награда да вземе -
девет катъра имане,
десети дребен маргарит!
Откъде зачула сестра му,
сестра му, гюзел Марийка,
тя си детето окъпа,
в нови пеленки загъна,
право при царя отиде.
Отдалече му се поклони,
отблизо му селям отдаде
и си на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз съм човек над човек,
аз съм глава над глава!
Ненчо войвода ще уловя,
голяма награда ще да взема.
Че стана Марийка, отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Че се из село провикна,
от глас й гора ечеше:
- Ненчо ле, братко Ненчо ле,
къде си и накъде си,
тук при мен да дойдеш?!
Ненчо на дружина думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
събувайте си ботуши,
обувайте си цървули,
долу на превал ще слезем,
да видим що е за човек?
Дали е човек за вяра,
или голяма измама?
Че при Марийка отиват.
Марийка на Ненчо думаше:
- Ненчо ле, братко Ненчо ле,
девет съм рожби имала,
и деветтях са умрели.
Тази ми рожба десета,
нов кръстник ще те направя,
ти да ми кръстиш детето,
дано се дете задържи!
Ненчо на Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
дали си човек за вяра,
или голяма измама,
очите ще ти извадя,
в ръцете ще ти ги подам.
- Не бой се братко, не бой се,
хайде в черква да отидем,
детето да си покръстим.
Като в черква отишли,
дете на пангар сложила
и си на Ненчо продума:
- Ти постой, братко, почакай
да отида, да си повикам
попове и млади даскали.
Като Марийка излязла
черквата се затвори,
затвори, закуфаряса.
Дете от пангар продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Ненчо ле,
мама те тебе измами,
на царя ще те предаде
голяма ще награда вземе -
девет катъра имане,
десети, ситен маргарит.
Ненчо из черква ходеше,
в куюн джобове бъркаше,
жълти жълтици вадеше
и в черква ги пръскаше,
и се на Бога молеше:
- Божке ле, Вишни Господи,
каквото ти се помолих,
от всичко си ме отървал
и от тук, ако ме отървеш,
Божке ле, ще ти направя
на дълъг път гюр чешма
и в ново село черква!
Докато Ненчо издума -
черквата се разтвори,
разтвори, разкуфаряса.
Марийка насреща идваше
с двеста башибозука
и с триста върли черкези.
Ненчо на прага застана,
извади сабя френгия
и се наляво завъртя,
докато надясно да сключи -
Марийка сама остана.
На нея очите извади,
в ръцете й ги подаде,
и на Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийо,
не ти ли казах, Мрийо,
ако си голяма измама -
очите ще ти извадя,
в ръцете ще ти ги подам?!
Ходи, Марийке, където искаш,
прави, Марийо, каквото искаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014