* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче
без баща Ненчо, без майка,
на половин година.
Че расте Ненчо, порасте,
няма кой да го научи
да оре, Ненчо, да копае
бащини ниви и лозя,
бащини черни угари.
Че стана Ненчо, отиде
на Узунджовски панаир.
Купи си пушка бойлия
и остра сабя френгия.
Събра си отбор дружина,
заварди Стара планина,
не дава птичка да хвръкне,
камо ли турчин да мине.
Като зачу царя за тази дума,
той се изясно провикна:
- Няма ли човек над човек,
няма ли глава над глава,
Ненча войвода да хване,
при мене да го доведе -
голям бакшиш да вземе,
девет катъра имане,
десети дребен маргарит?!
Като чу сестра му таз дума,
сестра му, гюзел Тодорка,
тя си детето окъпа,
в нови пелени загъна,
право при царя отиде,
отдалече му се поклони,
отблизо селям му даде
и си на царя думаше:
- Аз съм човек над човек,
аз съм глава над глава,
Ненча войвода ще хвана,
при тебе ще го доведа
и голям бакшиш ще взема!
Стана Тодорка, отиде
на връх, на Стара планина,
на хайдушката равнина,
че се изясно провикна -
от глас й гора кънтеше:
- Ненчо льо, братко Ненчо льо,
къде си и накъде си,
тука при мене да дойдеш!
Ненчо дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
събувайте си ботуши,
обувайте си цървули,
долу на превал ще слезнем,
да видим що е за човек.
Като при Тодорка отиват,
Тодорка на Ненчо думаше:
- Ненчо льо, братко Ненчо льо,
девет съм рожби имала
и деветте са умрели,
тази ми е рожба десета,
нов кръстник ще те направя,
ти да ми кръстиш детето,
дано се дете задържи.
Ненчо Тодорки продума:
- Дали си човек за вяра,
или голяма измама?
Ако си голяма измама
очите ще ти извадя!
Тодорка Ненча пак дума:
- Не бой се, братко, не бой се,
хайде в черква да идем.
Като в черква отишли,
Тодорка Ненчо продума:
- Ти постой, братко, почакай,
да ида да си повикам
попове, млади даскали.
Дете на пангар сложила,
като навънка излезе,
черквата тя си затвори,
затвори, закофаряса.
Дете от пангар продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Ненчо ле,
мама е голяма измама,
мама те тебе предаде,
голям ще бакшиш да вземе -
девет катъра имане,
десети ситен маргарит!
Ненчо из черква ходеше,
в ковим джобове бъркаше,
жълти жълтици вадеше,
из черквата ги пръскаше,
по икони се лепяха
и се на Бога молеше:
- Боже ле, Вишни Господи,
когато ти се помолих,
от всичко си ме отървал
и сега, ако ме отървеш,
Боже ле, ще си направя
на дълга пътя гюр чешма,
в ново село черква!
Докато Ненчо издума,
черквата се отворила,
Тодорка среща идеше
с двеста башибозука
и триста върли черкези.
Ненчо на прага излезе,
че се наляво завъртя,
докато дясно да сключи,
Тодорка само остана
и нейните очи извади,
в ръцете й ги подаде,
и на Тодорка продума:
- Не ти ли казах, Тодоро,
ако си голяма измама,
очите ще ти извадя?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014