* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телалин вика из града,
из града из Буденграда:
- Кой ще се еме, наеме,
Алута да си улови,
Алута, млада войвода,
Алута, страшен хайдутин?
Никой се наел не наел.
Най се й наела, наела
Ганка - негова кумица,
Алута да си улови.
Месила й пита житена,
сварила цяла кокошка,
наляла жълта бъклица,
обула жълти калцуни,
забоде чесън на глава,
тръгна Алуда да дири.
Дирила и намерила
във едно дере дълбоко,
до една бука дебела,
до един бистър кладенец
със тристамина юнаци.
Отдалеч селям му дала,
отблизо се й поклонила
и му ръката целуна:
- Куме ле, куме Алуто,
мъжка съм рожба добила,
да дойдеш, да го кръстиме.
На тебе съм го писала,
на тебе, куме, - Алунчо.
Тръгнали двата да вървят.
Пътя им беше към ляво,
а тя го води към дясно.
Тогаз се Алут досети,
че това ще е измама
и си на Ганка думаше:
- Ганке ле, млада кумичке,
кажи ми, Ганке, кажи ми,
какво да сторя, направя?
На две ли да те разрежа,
глава ли да ти отрежа
или очите извадя?
Ганка Алуто думаше:
- Недей ми глава отрязва,
недей ма на две разрязва,
най ми очите извади,
едно ми око остави,
кого да срещна, да казвам:
"Алута, млада войвода,
не мой го никой измами,
измами, да го улови!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014