* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Събрали ми се, събрали
от единадесет села хората,
хората, все чорбаджии,
чорбаджии, изедници.
Събрали се да умуват,
как да си Добри уловят,
Добри ми, баш хайдутин,
Добри ми, добруджанеца.
Вълкана, клета вдовица,
тя на чорбаджии продума:
- И аз ще си Добри уловя,
Добри ми, баш хайдутина.
Ще ида в гора зелена,
и ще се ясно провикна:
"Добре ле, добруджанецо,
Добре ле, баш хайдутино,
къде си, Добре, да дойдеш,
мъжка се рожба родила,
да дойдеш, да си я видиш!"
(...)
Добри си Вълкана дочу,
и при Вълкана отиде.
Вълкана на Добри продума:
- Добре ле, баш хайдутино,
събрали ми се, събрали,
от единадесет села хората,
хората - все чорбаджии,
чорбаджии, изедници,
да ядат, Добре, да мислят,
как да те тебе уловят,
как да ти живота отнемат.
Тези думи Добри като чу,
Вълкана си с него взе,
и си при дружина отиде,
при неговите храбри хайдути.
Здраво ги Добри въоръжи,
в село Бухаво отиват,
при чорбаджии, изедници.
Както си ядат и пият,
така им главите отрязват,
и пак си в гората отиват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014