* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Снощи е викнал телалин:
- Кой ми Ивана улови,
ще му харижем, харижем
Царската хазна с парите.
Никой се не е наело.
Наела се е Гроздана,
та е излела, излела
на връх на Стара планина,
па викна, та се провикна:
- Брайно Иване, Иване,
де да си, да си, да дойдеш,
какъв съм сън сънувала,
мъжко ще дете да имам,
отгоре кръстник да хвана!
И Иван й се обади
във това темно усое:
- Сестро Гроздано, Гроздано,
че чуло ли се, разбрало
от мома момче да бъде,
отгоре кръстник да хване.
Гроздана си го улови,
та го заведе, заведе
във Врачанската черкова,
па го затвори, затвори,
във тая темна темница.
Па викна, та се провикна:
- До седемдесет джелати
и до петдесе капсъзи,
де да сте, тука дойдете,
че си Ивана улових,
та го затворих, затворих
във Врачанската черкова,
във тая темна темница!
Иван се Богу помоли:
- Боже ле, свети Иване,
ти си ме много избавил
и сега да ме избавиш;
ще ти харижа, харижа
на всека куна жълтица,
на свети Иван кемера,
кемера със жълтиците!
И черкова се отвори,
та си е Иван излезъл,
та си Гроздани глава увзе.
Па си отиде, отиде
на връх на Стара планина,
па викна, та са провикна:
- Че чуло ли се разбрало,
брат от сестра си да гине.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014