* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Откак се гора развила,
Тодор из гора излезе,
по пусто Тодор хайдушко;
никой го не знай де ляга,
де ляга Тодор, де става.
На девет кази додява,
десета каза салмува,
десета каза девнянска.
Де го й пашата зачула,
пашата Едирненската,
паша тилерче чяртисва
из Едирненска чаршия,
из темничките улички:
- Който се юнак наемне,
да си Тодора улови,
жив да го в ръка предаде,
ще му пашата хариже -
покрай бял Дунав селата,
харача той да го взема!
Нийде се, никой не наел,
най се наела, наела
една ми булка хубава,
Тодорчовата кумичка.
Напълни пълна бъклица,
отиде в гора зелена
и се юнашки спровикна,
веще хайдушки просвири:
- Чуваш ли, кръстник Тодоре,
скоро при мене да дойдеш!
Тодор Тодорка той зачул,
скоро при нея отиде.
Тодорка дума Тодору:
- Тодоре, кръстник Тодоре,
мъжка си рожба аз добих
и дойдох да те калесам,
да дойдеш, да я кръщаваш,
както си кръщал и мене.
Тодор Тодорки думаше:
- Кумичке, мъри, Тодорке,
да не е нещо измама,
да ме измамиш, предадеш?
Тодорка дума Тодорчу:
- Не бой се, кръстник Тодоре,
със кръстник шега не бива,
на кръстник лъжа не може.
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи селашки,
запретни бели ръкави,
със мене наедно да вървиш;
като в селото ще влезем,
да не те някой познае.
Тодор с Тодорка той тръгнал,
самси си на ум докарал,
сабята не си й оставил,
девет я ката угънал,
и в джаба си я той турил.
Като юв селото отишли,
Тодор детето повдигнал,
да идат да го кръщават
в Яриболските черкови.
Когато Тодор пристигнал,
дор девет попа заварил,
те за Тодора чакали.
Тодор в черкова щом врезе,
и го пашата сардиса,
аскеря по прозорците,
сама пашата на врата.
Тодор на паша думаше:
- Пашо ле, едирнелия,
пашо ле, пашо голяма,
със тебе шега не бива.
Я постой, пашо, почакай,
да си детето аз кръщам,
да си закона изпълня,
жив ще се в ръка аз предам.
Паша Тодора послуша,
възпря се и го почака.
като детето кръщали,
Тодор на врата отиде,
на паша да се предава,
че си във джоба присегна
и си сабята извади,
и се налево завъртя;
дор се надесно обърне -
само пашата остана.
Паша Тодорчу думаше:
- Тодорчо, младо юначе,
ти ми душата харижи,
където сядам и ставам,
където ходя й дохаждам,
с твойто юнашко ще са подхвалгам!
Тодор на паша думаше:
- Добро се скоро забравя,
ще ти крака отрежа,
краката, веще й ръцете,
по света, паша, да ходиш,
с мойто юнашко да се подхвалгаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014