* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул ми се й, прочул
Димитър, налет войвода,
Димитър, най баш хайдутин,
от царя дур до везиря.
Царя ми хабер проводил,
по села и по градища,
кой жа се, холам, наеме
да си Димитър излъже,
от гора да го изведе,
във село да го въведе.
Толкова села й градища,
никой се, холам, не наел
да си Димитър излъже,
от гора да го изведе;
наела ми се е, наела
Димитровата кумичка,
кумичка, Славка вдовичка.
Станала рано в събота,
месила й бели краваи,
пуснала е душана бъчва,
наляла жълта бъклица,
че си отиде, отиде
на хайдушките пътища,
на хайдушките пътеки
и се изясно провикна:
- Куме ле, куме Димитре,
дето си, обади ми се.
На син ми деца не траят,
казали ми са хората
от гора кум да калесам.
Дорде кумичка повтори,
Димитър от гора излезе
и на Кумичка думаше:
- Кумичке, Славке вдовичке,
дали й от голям почит,
или е нещо измама,
измама, турска помама?!
Кумичка дума Димитър:
- Ка ще, куме, да й лъжа,
ако е нещо измама,
главата да ми отрежеш,
и ръцете жа ми отрежеш,
ръцете до раменете,
очите жа ми извъртиш,
на конец да ги нанижеш.
Че са двамата тръгнали.
Вървели, колко вървели,
кумичка дума Димитър:
- Я стой, почакай, куме ле,
я ще за дете да ида.
Тя не отишла за дете,
ами си потера събрала,
потера тежка и темна.
Като ги видя Димитър,
че се наляво обърна
и ги на земя повали,
туку остана, остана
Димитровата кумичка,
той й главата отряза,
ръцете до раменете
и й очите извъртя,
и ги на конец наниза,
и на кумичка думаше:
- Да знайш, кумичке, да помниш,
как щеш кума си да лъжеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014