* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал е Манол да яде,
да яде, още да пие,
с неговата стара майчица.
Манолчовата майчица,
тя си на Манолчо думаше:
- Маноле, синко Манолчо,
като ядем, още пием,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме излъжеш.
Какво ти е най-мило,
него ще ази сторя,
на него ще те науча.
Манол си чаша налива,
налива, още изпива,
и се под мустак подсмива...
Стара го майка гледаше,
гледаше и жално питаше:
- Маноле, синко Манолчо,
като си чаша наливаш,
наливаш, още изпиваш,
защо се под мустак подсмиваш -
дали на мойте старини,
или на мойте стари години?
Манол на майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
нито се, майко, надсмивам
на твойте старини,
нито на твойте стари години!
Най се, майко, надсмивам
на мойта сестра Еленка;
вчера си писмо получих -
мъжка е рожба родила,
на мен го, майко, кръстила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014