|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Ето ми девет години,
откак е Ненчо забягнал,
във тая Рила планина,
девет е гори завардил
и девет води студени -
не може птичка да хвръкне,
камо ли турчин да мине,
та Ненчо да си улови.
Най се наела, наела
негова сестра Тодорка,
ех, че тръгва отива,
на връх на Рила планина,
на хайдушката долина,
па се Тодорка провикна:
- Братко льо Ненчо, братко льо,
де да си, Ненчо, да дойдеш -
девет съм рожби имала,
над девет сам гроба плакала,
сега съм момче родила,
учат ме, братко, хората
на тебе да го покръстя,
дано се деца задържат!
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
да не ми бъде измама,
измама, турска погуба?!
Ненчо Тодорка го в църква завожда
и го в черковата заключва,
че ще попове да вика.
Детето в люлка продума:
- Вуйчо ле Ненчо, вуйчо ле,
това е, вуйчо, измама,
измама, турска погуба!
Ненчо зад вратата застава,
сабята в ръка държеше,
кой как турчин да влезе -
всекиму главата отряза,
само Тодорка остана.
Ненчо Тодорка думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
защо ме, сестро, измами?!
Па й очите извади,
на сабята си ги наниза
и си във Рила отиде.
Калейца, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|