* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Ето ги девет години,
откак е Ненчо забягнал,
по тази Стара планина,
птиче не смее да хвръкне,
камо ли челяк да мине.
Ей, че си вика кехаята:
- Кой ми се може емна, наемна,
Ненча хайдутин да улови,
сред село да го докара,
сред село на мегданчето?
Голям обзалог ще дадем -
до три ми кила жълтици!
Никой се не е наемнал
Ненча войвода да хване,
най се наела, поела
сестра му, вакла Невенка.
Задяна мъжко детенце
и ми Невенка отиде
на връх, на Стара планина,
и ми се виком провикна:
- Братко льо, Ненчо войвода,
дет да си Ненчо, да дойдеш,
девет години стануват,
девет съм деца добила,
все съм ги, братко, морила,
десето си дете добих,
да дойдеш, братко, да дойдеш,
ти да го, братко, покръстиш,
дано ми се деца задържат.
Ненчо Невенки думаше
- Сестро Невенке, Невенке,
да не е нещо измама,
измама турска погуба?
Ще ти главата отрежа,
ще ти очите извадя!
Че го Невенка поведе,
и го във село заведе,
и го в черкова отведе,
та брату си думаше:
- Ти седи, братко, в черкова,
ази ще, братко, да ида,
попове да си повикам,
детето да си покръстиме.
Като Невенка излезе,
та си черкова заключи,
дете на три дни продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войводо,
мама не ми е отишла
попове да си повика,
а най ми е отишла
жандари да си повика,
та тебе да си уловят,
уловят, да те заколят!
Кат зачу Ненчо тез думи,
с две се ръце кръстеше,
пред икони пари хвърляше,
че се на Бога смилило,
та се черкова отвори.
Ненчо си навън излезе,
на двор жандари пресрещна,
извади сабя френгия -
като се наляво завъртя,
доде се надясно извърна,
саде сестра му остана.
Ненчо Невенки думаше:
- Очи ли да ти извадя,
глава ли да ти отрежа?
Ако ти очите извадя,
аз ще се много забавя...
Ами й главата отрезя
и взема мъжко детенце,
та го в гората занесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014