|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Ето девета година,
откак е Ненчо забягнал,
по тази Рила планина,
из хайдушката равнина.
Заварди Ненчо, забрани
три кази, до три касаби,
не смей птичка да прехвръкне,
камо ли пътник да замръкне.
Телалин вика из село:
- Кой се наема, наема
Ненчо хайдутин да хване,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товара жълтици,
десети товар - маргарец!
Никой се не е наемнал,
най се наемна, наемна
негова сестра Тодорка.
Па е Тодорка отишла
на връх на Стара планина,
там се Тодорка провикна:
- Батьо льо Ненчо, Ненчо льо,
де да си, батьо, да дойдеш,
нещичко да те попитам,
па се назаде повърни!
От де я зачу батьо й,
той на дружина продума:
- Дружино вярна, сговорна,
какво ми се глас счува,
че вика сестра Тодорка.
Аз ще отида да видя,
мене ме тука чакайте!
Там си завари, увари
негова сестра Тодорка.
Тодорка Ненчо думаше:
- Батьо льо Ненчо, Ненчо льо,
ето девета година,
откак съм се оженила,
девет съм рожби имала,
едничко не съм люляла,
това е, братко, десето
и ми рекоха хората -
вуйчо му кръстник да стане,
дано се някак задържи.
Я хайде, батко, я хайде
детето да ми покръстиш!
- Сестро Тодорке, Тодорке,
да не би да е измама,
измама, турска погуба?
Очите ще ти извадя,
на клечка ще ги нанижа,
блюдо просешко ще ти дам,
прехрана да си изкарваш!
- Я, хайде, батко, я, хайде,
това аз няма да сторя!
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
в селото петли попели.
Ненчо Тодорка думаше:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
нещо ми се глас счува,
да не би да е измама?
- Я, хайде, братко, я, хайде
те в селото петли пеят.
Като във село стигнали
и са във църква отишли,
Тодорка са назад повърна
и си вратите заключи.
Тогаз се Ненчо досети,
че си е това измама,
измама, турска погуба.
Ненчо се Богу молеше,
на всяка икона и жълтичка:
- Боже ле, вишни Господи,
отвсякъде си ме избавял,
я ме и оттук избави,
та ми вратите отвори!
Ей, че се вратата отвори.
Насреща иде Тодорка,
турски сеймени водеше,
Ненчо си сабя извади,
кат се надясно завъртя
само Тодорка остана.
Той й очите извади,
блюдо просешко й подаде,
прехрана да си изкарва.
И си в гората отиде,
при негова дружина.
Калейца, Троянско; на седянка (СбНУ 61/2001, № 188 - "Сестра
предава брат хайдутин - 6").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|