* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Радан хайдутин,
хайдутин Радан, войвода,
във тази гора зелена,
във тази гора хайдушка -
челяк да мине, улавя го,
птиче да мине, убива го!
Отде се чуло до царя,
до царя и до везиря.
Царя си хабер изпраща:
- Кой ще се наемне
Раданчо да си улови,
при мене да го доведе,
ще му харижа за девет години,
за девет години ядене,
за десет години даване?!
Никой се не наемаше,
току се беше наела
Раданчовата майчица.
Привлязла в изби дълбоки,
наточи вино червено,
напълни жълта бъкличка
и към гората отиде.
И си юнашки подсвирна,
па се хайдушки провикна:
- Тука ли си, бре, сине?
Че я зачува Раданчо,
той при майка си отиде,
и на майки си думаше:
- Що щеш, мамо, в таз гора,
в таз гора, мамо, голяма,
в таз гора, мамо, хадушка -
дали си за пари гладна,
или си, мамо, за дрехи?!
За пари ако си гладна,
със пари ще те посипя,
ако си, мамо, за дрехи,
със злато ще те облека!
Раданчовата майчица,
тя на Раданчо думаше:
- Не бой се, сине, не бой се,
кака ти, мама, Марийка,
мъжка си рожба родила,
и за рожба си иска
да дойдеш, да го увериш,
хубаво име да сложиш,
хубаво име - Раданчо!
Тръгна Раданчо с майка си,
покрай селото минали,
право във черква отишли.
И го във черква затвори,
затвори, та го заключи.
По-скоро навън излезе
и се изясно провикна:
- Тичайте, хора, селяни,
аз си Раданчо улових,
във черквата го затворих,
затворих, та го заключих!
Докат' я чуят селяни,
по-скоро я зачу Раданчо,
извади сабя френгия,
желязни врати насече,
на път майка си достигна,
двете й очи извади
и ги на сабя набучи,
и към гората затича,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
ако ме, горо, издадеш,
корена ще ти изсуша,
листеца ще ти изгоря!
И из гората избяга...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014