* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Море, хей! Прочул ми се й Ненчо войвода
пуста ми Стара планина,
не смее човек да иде,
на царя хазна да мине.
Море, хей! Сам си се царко провикна,
царко ми, цар Селиманко:
- Който ми Ненчо улови,
живичък да го доведе,
ще му харижа, харижа
половината на царството,
покрай морето скелите!
Море, хей! Никой се други не нае,
наела ми се й, наела
сестра му, левент Тодорка.
Месила й пита пресяна,
наляла жълта бъклица,
че си в гората отиде
и се високо провикна:
- Море, хей! Братко ле, Ненчо войвода,
дето си, обади ми се,
тука при мене да дойдеш,
калеска да те налесам!
Ненчо другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
какво се счува женски глас,
като на мойта сестрица,
какво ли съм й потрябвал?
Как сме се верна събрали,
тъй верно да се слушаме -
аз тука ще ви оставя,
пак тука да ви заваря
на събирално кладенче!
Да ида ази да видя,
та какво съм й потрябвал.
Тодорка Ненчо думаше:
- Братко льо, Ненчо войвода,
аз дойдох да те калесам -
две съм си деца родила,
момченце и момиченце,
да дойдеш, да ги кръщаваш!
Ненчо Тодорке думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
каква ли й, сестро, измама?
Ако ме, сестро, измамиш,
главата ще ти отрежа -
като на ягне гергьовско,
като на пиле петровско.
Че са в черкова отишли,
децата да си кръщават.
Дворове се напълнили
със турци и със черкези.
Ненчо на двора излезе
и със сабя замахна,
та й главата отряза,
и си в гората отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014