* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Посъбрал Ненчо хайдути,
Ненчо ми страшен хайдутин,
все отбор млади юнаци,
че си ги Ненчо поведе
из върбиченските балкани.
Мехмед Кър бюлюкбашията,
той си хайдути търсеше,
не можа хайдути да хване.
Че си ги Ненчо поведе,
Ненчо ми страшен хайдутин,
в Цариград ги заведе.
Седнали в една механа
да ядат, холам, да пият.
Там си една дума изтървали:
- Нека ни търси Мехмедчо!
Мехмедчовите чираци,
те се в механа случили
и на Мехмедчо хабер пратили.
Той си потеря поведе,
в Цариград ги Мехмед заведе -
навред хайдути търсили.
Най-после хайдути открили,
а че са Ненча ранили
девет ми рани куршумови -
и пак се Ненчо отървал.
Чуди се Ненчо, чуди се
де да си рани превърже,
че при Дойна вечер отива:
- Дойне ле, моя посестримо,
бърже ми врата отвори
и раните ми, Дойне, превържи!
От доктор лекарства вземала,
а че си Ненча изцерила.
Сетне при султана отива
и тя си Ненча издала.
Потеря бърже отива,
и тя си Ненча залавя,
и го при султана закарват.
Султан на Ненча думаше:
- Ненчо ми страшен хайдутин!
Я кажи, Ненчо, я кажи,
колко си пари спечелил
и на кого си ги, Ненчо, раздавал?
Ненчо ми страшен хайдутин,
той си на султан отвърна:
- Колкото пари спечелих,
все ги на Дойна аз давах!
Султана заповед издава:
- Веднага Ненчо пуснете,
а пък Дойна обесете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014