* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил Ненчо пътища,
пътища, кални друмища,
не сме птички да хвръкнем,
камо ли турчин да мине.
От де го зачу пашата,
та се викна, провикна:
- Кой ще ми Ненчо залови,
голям дар ще го надаря -
девет дюкяна с премяна,
десети жълти жълтици.
Никой се не наел,
най се е наела
Ненчова сестра Тодорка.
Тя в гората отишла,
та се виком провикна:
- Ненчо бе, братко Ненчо,
къде си, братко, да дойдеш,
мъжка съм рожба добила,
да дойдеш, братко, да кръстиш!
Ненчо Тодорка дочува
и на Тодорка продума:
- Ако ме, сестро, измамиш,
главата ще ти отрежа!
Той на сестра си повярва.
Като е в черква той влязъл,
гавази черква обиколиха.
Тогава е Ненчо разбрал,
че го е сестра му излъгала.
Като навън излязал,
остра си сабя извадил;
като се наляво обърна
и се надясно той повиль
всички гавази той свалиль
само е останала, останала
негова сестра Тодорка
и нейната глава отрязал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014