|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Седнал ми е, седнал
делибаша Марко,
ручок да си руча
с негова стара майка.
Като си ручак ручи,
под мустак се смее,
ах че го запита
неговата стара майка:
- Ой те тебе, млади сине,
на мене ли се смееш,
на моите старини ли?
Отговаря делибаша Марко,
свойта стара майка:
- Аз не ти се смея
на твоите старини.
Най ми наум дойде,
че аз си имах малка сестра,
тя на калдъръм стоеше,
копринено атлазе намята,
тогава се, мамо, всички,
всички роби се събират.
Роб са я сторили,
роб са я вземали.
Оттогава досега -
девет години стана,
хабер е изпратила,
че мъжка рожба имала.
Мене кани, мамо,
кръстник да й стана.
Тебе кани, мамо,
дете да й бавиш!
Жълтеш, Габровско (Ахив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|