* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Младен дружина думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
аз ще у нази да ида,
сестра ми й малко добила,
на мене са го кръстили,
на мойто име Младене;
ще ида, кардаш, ще ида,
името да си подновя,
да му люлката позлатя,
да си детето обсипя
от сребро, злато по-млого!
Че стана Младен, отиде;
сестра му стои над люлка
и си люлката люлее,
люлее и песен пее:
- Нанни ми, нанни, Младенчо,
да растеш, та да порастеш,
като вуйчо си да станеш,
и със вуйчо си да идеш,
напред юнаци да вървиш.
Младен вратата похлопа,
сестра му стана, отвори.
Мдаден ми, мдадо юначе,
право при люлка отиде,
че бръкна в куюм джобове,
че си името откупи,
и си люлката обсипа
със сребро, злато по-млого...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014