|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдутин - кръстник на сестрино дете
Посъбра Ничо, понабра
до седемдесет юнака,
в гора да ми върлува,
золум пакося правеха.
Царя е теллал позовал:
- Който се наем наеме,
бре, Нича да ми улови,
при мене да го доведе,
със алтън жа го позлатя!
Никой се наем не наел,
бре, Нича да си улови.
Наела се е, наела
негова сестра Тодорка.
Та си при царя отиде
и си на царя думаше:
- Царю ле, царю, везирю,
я си се наем наемам,
бре, Ничо да си заловя,
при тебе жив доведа!
Че се Тодорка върнала,
извила китка без пара,
наляла жълта бъклица,
повила плени без дете
и ми в гората отиде,
и си се виком извика:
- Брате ле, Ничо по-голям,
де да си, бате, да дойдеш.
Я станва девет години,
девет съм рожби родила
и девет гроба сторила,
а сега, бате, десето.
Всичките, бате, викаха -
на тебе да го кръстиме,
детето живо да остане.
Ничо се от гора обади:
- Тука съм сестро, Тодорке!
Че го Тодорка забера
и го в църквата заведе,
мъжко си дете да кръстят.
Жандари Нича хванаха,
жив го при царя завели.
Ничо Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
ти ли се найде, сестро ле,
брата си, сестро, да измамиш,
жив при царя заведеш?!
Ябълково, Хасковско; през Великденските пости (Архив КБЛ-ВТУ);
золум пакося - пакости; теллал, телал - глашатай; забера - прибра.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|