Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Останал Димитър сираче,
не знай Димитър да оре,
да оре Димитър, да коси,
че отива Димитър, отива,
на хайдушките полени,
там се спровикнал:
- Който хайдушко же струва,
до мене тука да дойде!
Че се събрали, събрали
седемдесет и седем хайдутя -
хайдушко стрували.
Лозята останали неокопани,
ливадите неокосени,
житата непожънати,
от Димитровите страхове,
никой никъде не смей да иде.
Цару селяни думаше:
- Който си Димитра улови,
ще му дам казан жълтици!
Никой се не наема,
Димитра да улови.
Най се е наела, наела
Милкана, млада вдовица.
Мъжка си рожба за ръце улови,
вземала пелени и ателчета,
като си сред гора отиде,
вземала е чуканче,
че то в ателче повила
и право при Димитра отишла
на хайдушките колиби,
отдалеко поклон правеше,
отблизо му селям даваше.
Димитър на Милкана думаше:
- Тука нито е куче двадело,
нито е птиче прехвъркало!
- Нали съм клета вдовица,
никой ми дете не кръщава,
да ми детенцето кръстиш,
ако те е страх, кръстник,
със седемдесет и седем хайдутя
у село ние да слезем,
право у черква ще идем.
Кат си на село наближиха,
Милкана дума Димитра:
- Кажи на войската да си саби приберат,
да не ги кучетата усещат,
да не сайдисват хората.
Право у черква отидоха,
кат си у черквата влезли,
Димитър дума на кумата си:
- Караул да оставят на вратата.
Тя на кумеца си думаше:
- Ако си караул оставим,
хората ще ни усетят.
Кат си у черква увлязли,
тя си най-наподире остана
и ги във черквата зарези,
и се й спровикнала:
- Тичайте, хора, селяни,
кошовете плява носете,
адът Димитра ви улових,
у черквата го затворих,
черквата да запалим!
Димитър от прозорец се вървеше
и на кумицата си се молеше:
- Кумице, кумице Милано,
само на мене отвори,
едното ми око извади,
едната ми ръка уреди -
от град на град ще ходя,
от село на село ще прося,
твойто юнашко ще изказвам!
Тогаз и цар хариза
едни казан жълти жълтици.

 


Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана; ател - юрган; чуканче - пънче; сайдисват - стават.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014