* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочу се Ненчо хайдутин,
хайдутин Ненчо, джелатин,
из тази гора зелена,
че нищо не може да мине -
ни птиче, ни лищевиче.
Чак се до царя прочуло,
царя си заповед издал:
"Който се емне-наемне
жив Ненчо при мен да доведе,
ще му харижа, харижа,
царството с половината,
царството и везирството!"
Никой се не, холан, не наел,
най се наела сестра му,
сестра му, млада Тодорка.
Станала рано в неделя,
наляла жълта бъклица,
свързала бохча голяма
и си в гората отишла,
на хайдушкото сборище,
и се хайдушки провикнала:
- Братко льо, братко Ненчо льо,
къде си, тука да дойдеш!
Като я Ненчо зачува,
той при сестра си отива:
- Кажи ми, сестро льо, сестро Тодорке?
- Братко льо, братко Ненчо льо,
ази съм рожба добила,
станала на девет години -
ни дума рожба, ни хортува!
Като ми казват хората -
в гората кръстник да търся.
Хайде със мене да дойдеш,
ти да го, братко, изкръстиш!
Че са двамата тръгнали,
и са в черквата отишли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014