* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Телалин личи по града,
по града, по Салаврия:
- Кой може юнак да хване,
да хване Юруш войвода;
самси му паша обрича -
голем че бакшиш да вземе,
три години харач че бере!
Никой се юнак не нае
да хване Юруш войвода,
не нае, нито обрече.
Наел се зет му млад Стоян,
наел се и обрекъл се
да хване Юруш войвода.
Стоян на паша говори:
- Паша ефендъм, ефендъм,
много заман си чакал,
още малко ме почакай,
че ми е либе трудно-дебело;
кога ми либе сдобие,
я че хванем Юруш войвода!
Стоян си дома отиде.
Не мина много, ни малко,
либе му сдоби мъжко детенце;
Стоян кръщенье направи,
па си на либе говори:
- Либе Петкано, Петкано,
я стани, либе Петкано,
па омеси бяла погача
и наточи жълта здравица,
кръщенье че си правиме,
брат ти Юруш да поканиме!
Петкано, либе Петкано,
отка си дошла за мене,
не си се назад върнала,
ни дойде брат ти Юруша!
Петкана поти говори:
- Не требе, либе Стояне,
не требе брат ми да каниш -
дека чеш него да найдеш
по тая гора зелена?!
Я Стоян си ю говори:
- Либе Петкано, Петкано,
омеси бяла погача,
наточи жълта здравица,
лесно че Юруш да найдем
по тая гора зелена!
Либе Стояна послуша,
станала либе Петкана,
та омеси бяла погача
и наточи жълта здравица,
вярно е писмо писала:
- Брайно Юруше, Юруше,
много ти здраве от сестра,
на госкье да не доодиш,
на госкье, още на кръщенье -
това е върла помама!
У тесто писмо турила,
турила и замесила,
та омеси бяла погача.
Стоян си везел погача
и тая жълта здравица,
та ойде Юруш да тражи
у тая гора зелена.
Кога у гора увлезна,
окнал е Стоян що може:
- Шуро ле, шуро Юруше,
дека си, шуро Юруше,
дека си, оглашай ми се!
Много ти здравье от сестра,
ся има мъжко детенце,
та че кръщенье да правим,
на госкье че те поканим!
А Юруш му се огласи
низ тая гора зелена:
- Зето ле, зето Стояне,
не смеем, зето, да придем,
да придем близо код тебе -
да не е върла помама!
Стоян се верно заклиня,
заклиня и па преклиня:
- Не бой се, шуро Юруше,
та чем ли да те издадем,
като си правим кръщенье?!
Тогай се Юруш ослободи,
та си му Юруш говори:
- Стояне, зето Стояне,
ти дойди, зето, код мене,
да слезнем доле под гора,
на хайдучкото сбирище,
при хайдучките кладенци;
тамо съм азе, Стояне,
немой се плаши от мене,
че ми е сабля кървава,
че ми са ръце кървави,
все от човечки кървове!
Тогай се Стоян досети,
та си погача преломи,
писмо у нея намери
и я у гора остави;
па везе жълта здравица,
та при Юруш отиде.
Стоян здравица извади,
та я Юрушу предаде.
Тогай се Юруш ослободи,
та му здравица прихвана,
та му напил здравица
и си му поти говори:
- Зете ле, зето Стояне,
като ми носиш здравица,
камо ти бяла погача?
А зет му Стоян говори:
- Шуро ле, шуро Юруше,
сестра ти беше пратила,
пратила бела погача,
проклети ме турци стретнаха,
та ми погача везеха!
Юруш тогай поверува,
та пойде Юруш със Стоян,
на сестра ойде на госкье.
Сестра го видя отдалек,
та па си сълзи порони,
та па си сълзи избриса,
брат си Юруша посретна,
та па си брата прегърна
и брату ръка целуна.
Та па са малко седнали,
седнали, госкье правили,
везели мъжко детенце,
та го у църкви занели,
та да си кръста детенце.
Додека дете кръстиха,
Стоян си войска подведе,
подведе, до три хиляди;
та па църкви войска обиколи,
и с сабли на врати стоеха.
Кога дете кръстиха,
излезна кума и попове,
най-после излезна Юруша;
сегмени с сабли махнаха,
та му главата отрезаха
на църквите на вратите -
Юруш войвода заклаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014