* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Прочул се Радан хайдутин,
че ходил, че хайдутлувал
цели ми девет години,
та се е чуло до царя,
до царя, цар Костадина.
Царят си хабер проводи:
- Който се найде, наемне
Радана да си улови,
при мене да го доведе,
ще му харижа, харижа
за девет години харчалък!
Никой се не наемаше,
най се наела майка му.
Станала рано в събота,
напълни жълта бъклица,
задяна бяла къделя
и във гората отиде,
че си хайдушки подсвирна,
че се изясно провикна:
- Радане, мама, Радане,
где да те видя, Радане,
тука при мене да дойдеш?
Отде я за чу, бре, Радан,
той при майка си отиде
и на майка си думаше:
- Мо, какво търсиш, мале мо,
във таз гора хайдушка?
Радановата майчица,
тя на Радана думаше:
- Радане, мама, Радане,
твоята сестра Тодорка
мъжка си рожба добила,
че няма кой да го увери,
аз дойдох да те калесам
да дойдеш, да го увериш
с хубаво име - Раданчо.
Радан майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
ти си ми, мамо, душманка,
ти ще ме в ръце издадеш!
Радановата майчица,
тя на Радана думаше:
- Не бой се, Радане, не бой се,
я хайде, мама, със мене!
Радан бъкличка поемна
и тръгна Радан със майка си,
право у черкова отишли.
Радановата майчица,
и тя е хитра, разумна,
тя си наподир остана,
на чорап върва да навий.
Радан си в черкови влезе,
майка му порти затвори
и се изясно провикна:
- Събирайте се, селяни,
аз си Радана улових!
Радан ми, младо юначе,
извади сабя френгия,
на черкова порти разсече
и си навънка излезе,
и си на майка си думаше:
- Нали ти рекох, мале ле,
ти си ми, мале, душманка!
Извади ножче ханджарче,
че й очите извади,
и пак в гората отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014