* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Маринината майчица,
тя си Марина питаше:
- Дъще Марино, Марино,
с кого си кавул правила,
правила и направила?
- Права го, мамо, права го
с цареве, мамо, с пашеве
и с турските консули,
и с Махмутовия син Сюлеймана.
Морето ако преплавам,
морето, майко, Бялото,
че ми харизат турците
девет дюгена с имане,
а дестия ситен маргарит,
ако си кавул не изпълня,
всичко ми беглик ще вземат
и тая къща каменна,
и тая порта висока.
Таман си това изрече,
ето че идат цареве,
и тия турски консули,
те си Марина вземали
и я на море отвели,
там се Марина съблича
бяла си риза свилена
и се Марина прекръсти,
и се Богу помоли:
- Божне ле, Милостивнико,
Божне ле, Самовистнико,
да ми помогнеш, Божне ле,
морето да си преплавам.
И се в море хвърлила,
не по вода плавала,
а е по дъно ходила,
насред морето излиза,
отсреща перат гъркини,
като Марина видели,
една се друга питаха
дали е мрена платица,
или е морска пиявица?
Марина им отговаря:
- Аз не съм мрена платица,
нито съм морска пиявица,
ами хвърлете, хвърлете
от тия тънки дарове,
че ще се ази облека
и при вази да дойда,
ваша другарка да стана.
Нали хвърлили, хвърлили
от тия тънки дарове,
свилени и копринени,
ка ги Марина улови,
тя ги на шия увила
и се в море хвърлила,
назаде да се повръща.
Чакаха турските консули,
чакаха три дни и три нощи,
почнали да си говорят:
- Дали я нещо изяде,
или се в море удавила,
да идем дома и да вземем,
тая къща каменна,
с тая порта висока.
Но момче в море гледаше
и си на турци думаше:
- Ой, ви вази, турци неверници,
още малко си постойте,
че си морето играе.
Дорде си момче продума,
Марина си на бряг изскочи,
Марина тогаз спечели,
девет дюгена с имане,
а десети ситен маргарит.
Турците думат Марини:
- Можеш ли, моме Марино,
Лалуш войвода да хванеш,
ще ти харижем София
със Султан Селим джамия
и около София селата.
Марина се тогаз присмяла:
- Лалуш войвода ще хвана,
че е на мене той кръстник.
Кога си кавул сторили,
Марина си в Балкана отива
и се три пъти провикна:
- Кръстниче, Лалуш войводо,
яла, кръстник, при мене
да видиш, кръстник, що стана -
на брата си дете намери,
хем е, кръстниче, момченце
да го, кръстник, покръстиш,
да си името подновиш.
Аз ще те тебе заведа
край село в новата черква
и си у дома ще ида,
детето да ти донеса
и попа да ти доведа,
та да го, кръстник, покръстиш,
името да си подновиш,
името, Лалуш войвода.
Не е отишла дома си,
а е отишла при турци
и си на турци думаше:
- Азе си Лалуш доведох
и го в черква затворих.
Кога турци черква отварят,
Лалуш си тогаз излезе,
извади сабя френгия
и се налево завъртя,
наливо, още надесно,
всичките турци погуби.
Тогаз си хвана Марина,
че й ръцете отреза,
ръцете до лактите
и краката до коленете,
и си я леко той пита:
- Хубаво ли е, кумичке,
кумица кръстник да предаде,
турци неверници да го погубят?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014