* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Манол майка си думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле,
чу ли, мамо ле, разбра ли,
че мойта сестра Еленка
дето е в Котел женена,
мъжка е рожба добила
и го е, мамо, кръстила
на мойто име Манолчо!
Стани ми, мамо, събери
моята герджик премяна
и една чанта алтъни,
ще ида, мамо, да видя
моето име Манолчо,
армаган да му занеса
една ми чанта алтъни.
Майка му да ги наниже
на златната му люлчица.
Кога Манолчо заплаче
майка му ще го залюлей,
алтънето му ще сдрънкат
и Манол ще се залъже!
Манолювата майчица,
тя си на Манол думаше:
- Седи, синко ле, не ходи,
че ти се канят, синко ле,
бре, котленските сеймени,
канят се, ще те убият!
Манол майка си не слуша,
той стана Манол, та тръгна.
Котел бе с кале градено,
портите му заключени.
Манол калето прескочи
у какини си отиде,
та на вратата послуша.
Кака му Манолча люляше,
люляше и му думаше:
- Нани ми, нани, Манолчо,
нани ми, голям да станеш,
като вуйчо си Маноля,
на триста души войвода!
Манол се много зарадва,
та си се силно провикна:
- Сестро Еленке, Еленке,
стани ми, сестро, отвори,
че я си ида на госте
Манолча, сестро, да видя,
армаган да му донеса
една ми чанта алтъне,
та да ги, сестро, нанижеш
на златната му люлчица!
Кога Манолчо заплаче
да го, сестро ле, залюлиш,
алтънето му ще сдрънкат,
Манолчо ще се залъже!
Еленка стана, отвори
и на батя си думаше:
- По-кротко, бате, говори,
да не те чуят, брайно ле,
бре, котленските сеймени,
че ти се канят, брайно ле,
канят се да те убият!
Още Еленка думаше,
челяк на врата почука,
почука, кротко повика:
- Стани, Еленке, отвори!
Еленка стана, отвори -
не вляли един и двама,
ми вляли триста сеймени.
Всичките стоят и гледат,
никой не си се наема
Маноля да си залови.
Манол на турци думаше:
- Турци ле, вие сейменя,
ази ви теслим направям,
елате, та ме хванете!
Сваля си пушка бойлия,
разпаса сабя френгия,
откача чанта пискюлли,
та я сестри си подаде.
И го Маноля хванали,
хванали, вънка извели.
Три дни го низ Котел водили,
три дни са телал викали:
- Събирайте се, котленци,
всичките, мало й голямо,
че си Маноля хванайме,
Маноля, баш хайдутинът,
дето го дирим и търсим,
стана ми девет години,
главата ще му вземеме!
Та се сбирали, трупали
мало, голямо и старо,
да гледат Манол хайдутин.
Манол на турци думаше:
- Турци ле, вие сегменя,
турците имат измола.
Потпусните ми ръката
да бръкна в десни джобове,
я имам златна свирчица,
със свирка да си посвиря,
да ви, турци ле, покажа
как се юнаци събират
на Ирин-Пирин планина!
Тие му ръка пуснали,
Манол свирката извади,
извади, та си засвири.
Свирката свири, говори:
- Брайно Милане, Милане,
де да си, брайне, да дойдеш
във Котел града голяма
със мойта вярна дружина,
че са ме, брайне, фатили
котленски върли сеймени,
главата ще ми отрежат!
Още си Манол свиреше,
свиреше, отсвирюваше,
Милан с дружина довтаса,
та при Маноля отиде
и си на турци думаше:
- Турци ле, вие котленци,
я се на страна дръпните,
Манола да си кайдисам,
кайдисам да го заколя!
Още си Милан думаше,
те се назаде дръпная.
Милан при Манол отиде
и си на Манол думаше:
- Я на ти сабя ръждава!
Манол си отвзе сабята
и се надесно завъртя.
Дор се наляво обърне
той си сеймени наложи
като на нива снопето,
на нива, мале, ръжена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014