* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Манол на Милин продума:
- Братко Милине, Милине,
я хайде, братко, да идем
в Котела, града голяма,
при нашта сестра Еленка, (2)
мъжка си рожба добила,
на дете бакшиш да занисем
шарена чанта, писана,
пълна с чалъклии рубета!
Милин на Манол продума:
- Бате ле, бате Маноле,
не мойме в Котел да идем,
Котела пълен с турчеля,
все нази, братко, търсиха,
търсиха да ни уловят!
Манол на Милин продума:
- Я дай ми, братко, я дай ми,
я дай ми пушка бойлийка
и ми дай сабля френгия,
и ми дай, братко, пак подай
шарена чанта, писана,
пълна с чалъклии рубета,
и ми дай, братко, пак подай
моята свирка тънена,
ако ме турци захванат,
като със свирка засвиря,
по-скоро при мен да дойдеш,
от турци да ме отървеш!
И тръгна Манол, отива
в Котела, града голяма.
Кога в Котел отиде,
чуди се Манол, мае се,
как на порти да потропа.
Най-подир Манол намисли,
юнашки се назад повърна
и си портите прескочи,
че във сестра си отиде.
Неговата сестра Еленка
мъжка си рожба кърмеше,
като Еленка видяла,
и си Манола прегърна,
и на Манола продума:
- Бате ле, бате Маноле,
как може, братко, да дойдеш
в Котела, града голяма?!
Котела пълен с турчеля,
все вази, братко, търсиха,
търсиха да ви убият!
Манол Еленка продума:
- Не бой се, сестро, не бой се,
аз се на турци не давам,
я на ти, сестро, я на ти
шарена чанта, писана,
пълна с чалъклии рубета,
аз не га давам на тебе,
я най ги давам, сестро льо,
на твойто мъжко детенце,
люлката да му поднижеш,
кога му люлка залюляш,
Манолчо да се заглява,
да расне и да порасне,
кат мене юнак да стане!
Неговия зетка Ивана,
той се от караул завръща,
като Манол е той видял,
и се назади повърна,
право при турци отиде
и си на турци думаше:
- Манола е вече във дома,
можете да го хванете!
Пустите жълти читаци,
всичките на крак станали
и във Иванови отишли,
турчин до турчин седели,
вее до вее ги накривили.
Кат ги сестра му видяла,
и на батя си думала:
- Бате ле, бате Маноле,
двора ни, бате, са изпълни
с турчеля, жълти читаци!
Манола като излезе,
и на турчеля продума:
- Турчуля, жълти читаци,
или ми глава режете,
или се назад махнете!
Пустите жълти читаци
един се във друг наблъскват,
никой при Манол не отива,
отде се, гиди, измъкна
неговия зетка Ивана,
той си Манола улови,
назад му ръце завърза,
готов го на турци предаде,
и го турците насбрали,
насбрали и го карали
до шарената чешмица,
до високото тополче,
дето българите колели.
Като са тамка отишли,
Манол на турци продума:
- Турчуля, жълти читаци,
едно ази да се помола,
без да ми ръце пуснете,
съде ми свирка подайте,
със свирка да си посвиря,
на Бога да се помоля,
кога ми глава отрежете,
по-бърже душа аз да дам!
Пустите жълти читаци,
нали са пусто ахмаци,
и те му свирка подали,
Манол със свирка засвири:
"Братко Милине, Милине,
по-скоро, братко, да дойдеш
до шарената чешмица,
до високото тополче,
мене ме турци хванаха,
главата ще ми отрежат!"
Кат зачу Милин свирката,
закачи сабля на кръста,
право на чешмица отива,
до високото тополче
и си на турци думаше:
- Турчеля, жълти читаци,
малко се назад махнете,
аз брата си да заколя!
Пустите жълти читаци,
нали са пусто ахмаци,
един се със друг сдумаха:
- Ат'ти се назад изместим,
да видим как с'съ заколят,
братска кръв как с'съ пролее!
Милин при Манол отиде
и си на Манол думаше:
- Бате ле, бате Манола,
аз тебе няма д' заколя,
ами въжето жа отрежа,
по-бързо сабля да вземаш,
турчеля да си изколим!
Като му въже отряза,
Манол си сабля и той взема,
като се двама развъртат,
всички ги до един изклали.
Като се в Котел върнали,
и си Ивана хванали,
и на сестра си думали:
- Сестро льо, сестро Еленке,
тука ли Иван да колим,
или на двора да излезем?
- Бате ле, бате Маноле,
по-хубаво вънка излезте,
ако го тука закол'те,
много стените жа изпръска!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014